[Kia Ekaya]

Ранните цивилизации в долината на река Инд възникнали около две хил�ди години преди по�в�ването на древна Елада. Още тогава, загадъчното племе на ариите определило в много отношени� по-нататъшното развитие на цивилизациите в района. От ариите �а о�танали ведиче�ките знани� и традиции, раздел�не обще�твото на ка�ти, учението за кармата и �ан�крит�ки� език. По-къ�но, поради многообразието на ра�и и религии, �е формирали различни етнокултурни типове, �ъ� �воето традиционно изку�тво, архитектура, език, медицин�ки похвати, музика, танци и начин на ми�лене. Различни епохи и �ъбити� през вековете о�тавили �воите белези върху облика на Инди� - зараждането на будизма, разцвета на науката и изку�твата при владетелите от дина�ти�та Гупта, огромната импери� и не�метните �ъкровища на Великите Моголи, британ�кото владиче�тво, раджите, въ�танието на �ипаите и разбира �е - Махатма Ганди.

Харап�ка цивилизаци�

През третото хил�долетие пр.Хр. в долината на Инд възникнала така нречената Харап�ка цивилизаци�. Името й произлиза от �ъвременното название на �елище в Пенджаб, където бил разположен един от най-големите градове на тази цивилизаци�. Мохенджо-Даро е втори�т изве�тен гол�м град. Той �е намира на де�ни� бр�г на р. Инд, на около 400 км. от у�тието на реката. В Калибанган, близо до границата � Паки�тан, в у�тието на почти пре�ъхналата р. Сара�вати е намерен още един град. Харап�ката цивилизаци� �е про�тирала на около 1500 км от �евер на юг - огромна площ, даже �поред �ъвременните териториални пон�ти�. Съще�твуват белези, които говор�т, че големите градове, като Мохенджо-Даро, още тогава поддържали връзки � Ме�опотами�. Големите градове били изграждани по �ходни планове - крепо�т �ъ� зъбчати �тени, а вътре били разположени обще�твени и жилищни по�тройки. Сградите били на два и повече етажа, по�троени от печени тухли � необикновено ви�око каче�тво. Цели�т град бил разделен на квартали от �ъвършено прави улици. В домовете имало бани �ъ� �и�тема водо�точни тръби, �ъединени � град�ката канализаци�, ко�то минавала под улиците и била покрита �ъ� �пециални кирпични плочи. В Мохенджо-Даро бил открит един от най-древните ба�ейни за къпане � размер 11 Х 7 м. В �еверната цитадела на Харапа е открито гол�мо зърнохранилище � размери 45 Х 60 м., в което �ъхран�вали пшеница и ечемик. �рхеолозите били удивени, че не бил открит храм нито в Мохенджо-Даро, нито в Харапа. По това време, Харап�ката цивилизаци� имала вече пи�мено�т, �ъ�тавена от около 270 пиктографни знаци. �о за �ъжаление, до дне� тази пи�мено�т не е разчетена. Около 1500 г.пр.Хр., мощно земетре�ение разтър�ило и унищожило множе�тво харап�ки градове. След това бед�твие, от запад, в долината на Инд нахлули завоеватели, които разрушили окончателно тази култура.

�риите

В началото на второто хил�долетие пр.Хр. арий�ките племена започнали да проникват на територи�та на Инди�. Този проце� не �е о�ъще�твил изведнаж, а продължил �толети�. �риите били ви�оки, �ветлокожи хора, които покор�вали ме�тните народно�ти и �ме�вайки �е � т�х, образували вла�тваща върхушка. Периодът на у�танов�ването им в Инди� �е нарича "арий�ки" или "ведиче�ки". Точно в тази епоха били �ъздадени едни от най-великите паметници на индий�ката и �ветовна култура - поетиче�ките епо�и "Махабхарата" и "Рама�на". Съще�твува обаче мнение, че тези творени� �а �ъздадени много по-рано - около 6000 г.пр.Хр., още когато ариите �а жив�ли в прародината �и. "Махабхарата" е около 8 пъти по-гол�ма от "Илиада" и "Оди�е�", взети заедно. �аричат � енциклопеди� на древноиндий�ки� живот. О�обено ценни в не� �а �ведени�та от ко�мологичен, религиозен и фило�оф�ки характер. Тези �ведени� отраз�ват проце�а на възникване на индий�ката фило�офи� и религи�, възникването на индуизама и култа към боговете Шива и Вишну. О�новен �южет на "Махабхарата" е борбата за вла�т в цар�ки� род, вла�тващ в Ха�тинапур (Великата война между потомците на Бхарата). В "Махабхарата" е включен религиозно-фило�оф�ки� трактат "Гита" или "Бхагавад Гита" ("Пе�ен на бога"), в който �а опи�ани поучени�та на Кришна към �рджуна. Този трактат е едно от най-попул�рните произведени� на древноиндий�ката ми�ъл и заема почетно м��то в �ветовната литература. "Рама�на" е и�тори� на живота на Рама. Т� от�тъпва по размер на "Махабхарата", но �е отличава � по-�тройна композици� и по-добра редакци�. Равана - де�етоглави�т цар на демоните (ракши) и владетел на Ланка (Шри-Ланка - Цейлон), отвл�къл Сита - жената на Рама. Това довело до продължителна война между Рама и Равана и в крайна �метка Равана бил убит, Сита - о�вободена. След 14-годишно �тран�тване, Рама �е завърнал в родината �и и �е възкачил на пре�тола. Морални�т облик на героите в "Махабхарата" и "Рама�на" �танал пример за подражание на много поколени� инду�и. �рий�ките племена не �ъздавали град�ка цивилизаци�. Стопан�ка о�нова на �ъще�твуването им били земеделието и �котовъд�твото. Конете играели изключително гол�ма рол� в живота им, но ги използвали главно за военни цели. Точно във ведиче�ката епоха били по�тавени о�новите на ка�товото деление. Семей�твото било о�новна единица на арий�кото обще�тво. То било �трого патриархално, а бракът - моногамен и неразтрогваем. Материалната им култура до�тигнала ви�око развитие. �риите владеели изку�твото за обработка на бронз и изготв�ли великолепни оръжи� и �ечива. Между у�танов�ването на ариите в долината на Инд и Епохата на Буда изминали около пет века. В това време ариите �е придвижвали по�тепенно на изток по течението на Ганг и културата им �е при�по�об�вала и измен�ла �ъобразно ме�тните у�лови�. Точно на изток възникнали нови цар�тва, които изиграли по-къ�но значителна рол� в индий�ката и�тори�. Даже много из�ледователи �м�тат, че "Махабхарата" и "Рама�на" отраз�ват �ъбити�, �танали именно в този период.

Магадхо-Маурий�ката импери�

В епохата, ко�то впо�лед�твие била наречена "Епохата на Буда", центърът на индий�ката цивилизаци� по�тепенно �е придвижил на изток. Тук възникнали и до�тигнали разцвет четири цар�тва: Кошала, Магадха, Ват�а и �ванти, които затъмнили о�таналите както икономиче�ки, така и политиче�ки. В �редата на първото хил�долетие пр.Хр., едно от т�х - Магадха, �танало на практика първата индий�ка импери�. Владени�та й обхващали цели� ба�ейн на Ганг и почти ц�ла Северна Инди�, � изключение на Раджа�тхан, Синд и Пенджаб. Около 326 г.пр.Хр., �лед покор�ването на пер�ий�ката импери�, �лек�андър Македон�ки преодол�л Хиндукуш и нахлул в Инди�. Вой�ките му преминали през Инд и навлезли в Пенджаб, разбили вой�ките на пенджаб�ки� цар и започнали на�тъпление във вътрешно�тта на �траната. �о наше�твието било прекратено, поради опа�но�т от метеж и �лек�андър бил принуден да �е върне обратно. След �мъртта му, един от неговите военачалници - Селевк �икатор нахлул отново в Инди�, но претърп�л поражение от Чандрагупта - император на Магадхо-Маурий�ката импери�. Около 269 г.пр.Хр, император �танал �шока - един от най-великите владетели на Инди�. В�ъщно�т �шока завзел вла�тта незаконно, убивайки в�ички възможни �ъперници и започнал управлението �и като тиран. �о �лед н�колко години �е променил нрав�твено и духовно и започнал да провежда �ъв�ем различна политика. Император �шока умр�л около 232 г.пр.Хр.

Дина�ти�та Гупта и Великите Моголи

След продължителен период на враже�ки наше�тви�, потомците на Чандрагупта у�п�ли да въз�танов�т в значителна �тепен могъще�твото на Маурий�ката импери�. При Самудрагупта (335 - 376 гг.) в Инди� възникнала отново велика импери�, про�тираща границите �и от ���ам до Пенджаб. �о в кра� на управлението на Кумарагупта (415 - 454 гг.) импери�та била подложена на опу�тошителни хун�ки наше�тви� от �евер. Синът му Скандагупта (455 - 467 гг.) у�п�л да въз�танови отново импери�та. В кра� на V в. хуните нахлули отново в Инди� и към 500 г. Западна Инди� паднала в ръцее на хун�ките владетели. През 530 г. �ара�имхагупта у�п�л да прогони хуните, но около 550 г. импери�та, �ъздадена от дина�ти�та Гупта прекратила �ъще�твуванието �и, в�лед�твие разрушителните мю�юлман�ки наше�тви� от �евер. Съюзът на индий�ките царе, �ъздаден за отпор на тези наше�тви�, бил разбит под Пешавар през 1001 г. и от началото на XIII в. до XVIII в. в Северна Инди� �е у�тановило го�под�тво на мю�юлман�ките завоеватели. В началото на XVI в. започнало �ъздаването на нова, могъща импери�, чийто о�новател �танал пришелецът от монгол�ките �тепи в Централна �зи� Захир-Уд-Дин Мухамад, наречн Бабур. През 1526 г. вой�ките му нахлули в Инди� и в битката при Панипат разгромили Ибрахим Лоди, а Бабур заел мю�юлман�ки� пре�тол в Делхи. Така била о�нована импери�та на Великите Моголи. Първоначално импери�та �е про�тирала в поречието на Ганг, но при внука на Бабур, �кбар (1556 - 1605 гг.) били завоювани Северна, Централна Инди� и �фгани�тан. Впо�лед�твие, при управлението на �ина на �кбар, Джахангир (1605 - 1627 гг.) в Инди� при�тигнал първи�т англий�ки по�ланник. Внукът на �кбар, Шахджахан (1628 - 1658 гг.) прене�ъл �толицата от Делхи в �гра. По�леден от Великите Моголи бил �инът на Шахджахан, �урангзеб (1658 - 1707 гг.). След него импери�та � разпаднала.

Европейците в Инди�

Първи�т европеец, до�тигнал Инди� по море е Ва�ко да Гама. Той доближил бреговете й в района на днешна Калкута през 1498 г. В 1600 г била о�нована О�т-Индий�ката компани�, чийто кораби при�тигнали през 1608 г. През 1613 г., �поред указ на император Джахангир, компани�та получила право да търгува. През 1690 г. компани�та о�новала Калкута и по�тепенно у�тановила контрол над делтата на Ганг. По-къ�но, в резултат на н�колко войни, през 1799 г. били завоювани Май�ур и Хайдерабат. През XIX в. били при�ъединени ��ам, Синд, Пенджаб и практиче�ки ц�ла Инди� �е оказала под вла�тта на Британ�ката корона. През 1857 г. избухнало въ�танието на �ипаите (индийци, �лужещи в англо-индий�ката арми�). Въ�танието било потушено, но през 1858 г. О�т-Индий�ката компани� била ликвидирана, а Инди� �танала колони� на Британ�ката импери�. Колони�та про�ъще�твувала до 1947 г. Тогава, Британ�ка Инди� била разделена на два доминиона - Инди� и Паки�тан. В �ъ�тава на Паки�тан влезли предимно Западните и Източни мю�юлман�ки райони на Инди�. През 1971 г. източните райони �е отделили от Паки�тан под името Бангладеш.

[Kia Ekaya]

Пантеон на боговете

�Г�И - бог на огън�, бог на жреците и без него не можело да �е проведе нито едно жертвоприношение. Той н�ма крака и глава и затова не �е �рещат негови изображени� в човешки облик. Той е прекра�ен, чи�т, промен� формата �и, винаги �е �треми нагоре - да до�тигне небе�ета. Може да вижда � четири, но и � хил�ди очи. Въоръжен е � лък и �е вози на златна коле�ница, в ко�то �а впрегнати злати�ти коне � ма�лени гриви и �едем езика. Ме�торождението на �гни не е у�тановено, тъй като огън�т може да възникне, където и да е. Той не живее по�то�нно на едно и �ъщо м��то. Може да бле�не в небето, за миг да �е �пу�не на зем�та във вид на мълни� и да влезе в �ухо дърво, а �лед това във вид на пламък и дим, да �е издигне отново в небето. Понеже �гни е вечен, той винаги е млад, защото �е ражда ежедневно. �ай-важната му функци� е о�вещаването, а за жреците най-важен е огън�т в жертвени� олтар. Пребиваващ едновременно в три �в�та - небето, въздуха и зем�та, �гни изи�ква разпалването на три ритуални жертвеника. Омиротворени�т �гни но�и на хората огромна полза. По време на битки изпълва враговете �ъ� �трах, а през нощта прогонва демоните и злите духове. Изгар�йки предметите, той изгар� и злото, �крито в т�х. Огън� в домашното огнище, дарен от Матаришван тр�бва да �е пази като �ветин�, защото той защитава �емей�твото от неща�ти� и �е �в�ва най-добър пеи�тел, пазейки главата на �емей�твото.
�ДИТЖИТИ - боже�тва, т��но �вързани � небето. Към т�х принадлежат: Дакша - �имволизира необикновени� ум и �по�обно�ти на боговете; Вива�ват - �лънцето, което �е по�в�ва на раз�ъмване; Мартанда - �имволизира невидимото, нощно �лънце. Възникнал от мъртво �йце. (В епохата на брахманизма бро�т на тези богове нара�тва до дванаде�ет. Те олицетвор�ват боже�твената �ветлина - източник на живот, бор�т �е �ъ� злото и тъмнината, наказват грешниците и благо�лав�т праведните. Те имат златни тела и никога не �п�т.)
�ШВИ�И - близнаци, брат� на Уша�, по�в�ващи �е на раз�ъмване. Те буд�т �е�тра �и и �ъпровождат коле�ницата й. По�в�ват �е и при запалване на жертвени� огън. Те �а неразделни, но �е различават един от друг. Едини�т е �ин на нощта, а други�т - на утрото. Едини�т е �ветъл, други�т - тъмен. Те �е грижат за меда, нектара на живота, боже�твената "�ома". Дар�ват пчелите � мед и лекуват � него боговете и хората. Обичат да помагат - �па��ват корабокрушенците, попадналите в беда живи �ъще�тва, помагат на младоженците да �е у�танов�т в дома на мъжа.
БР�ХМ� - върховен бог в индуи�тки� пантеон и в боже�твената триада - Тримурти, заедно � Вишну и Шива. Почита �е като �ъздател на В�елената. Родил �е от �йце, плуващо в първични� океан. Разделил �йцето на две и така �ъздал небето и зем�та, а �лед това и о�таналата ча�т на видими� �в�т. Дните и нощите на Брахма определ�т ритъма на ц�лата В�елена. Синовете му Маричи, �три, �нгира�, Пула�ти�, Пулаха, Крату и Дакша �танали родоначалници на боговете и хората. Възхитен от кра�отата на жена �и Сара�вати, ко�то �ъздал от �об�твеното �и т�ло, Брахма �е �добил � пет лица, за да � гледа непрекъ�нато. Приемайки образа на гигант�ка риба, той �па�ил първи� човек Ману по време на потопа.
БРИХ�СП�ТИ - заме�тва �гни в жертвените церемонии. Приел е много от чертите на �во� патрон, както и на род�твени� му Индра. Той излъчва златна �ветлина. Бриха�пати е певец, бог на молитвите и жертвоприношени�тана. Той е пред�казател и на�тавник на боговете. Той е дал на жреците молитвите и химните, както и речта на хората. Без него не �е провежда нито един ритуал.
В�РУ�� - древно боже�тво, �вързано � небето, но по-аб�трактно от Д�у�. Обикновено �е изобраз�ва като плешив �тарец � жълта кожа. Облечен е в златен плащ, а гол�мото му око �имволизира �лънцето. О�вен това, той има хил�ди малки очи-звезди. Пон�кога �е изобраз�ва � четири лица, �имволизиращи четирите по�оки на �вета. Той �е грижи за движението на Слънцето, Луната и звездите и �леди за правилното редуване на годишните времена. Той наказва �ъгрешилите и опрощава разка�лите �е.
В�Ю - бог на в�търа. Той е невидим и ме�торождението му е неизве�тно. Ваю е диханието на боговете. Той има хил�да очи и препу�ка на коле�ница, в ко�то �а впрегнати �то хил�ди жребци (антилопи). Бърз е като ми�ълта и никога не �и почива. Пон�кога управл�ва коле�ницата на Индра.
ВИШ�У - върховно боже�тво, макар и не толкова изве�тен в по-рани� период, когато е бил �читан за придружител на могъщи� Индра. В индуи�тки� пантеон, заедно � Брахма и Шива е ча�т от боже�твената триада - Тримурти. Изобраз�ван е или като дете, �ед�що на лото�ов ли�т, или като прекра�ен четирирък юноша, облечен в цар�ки дрехи, въз�еднал хил�доглав дракон, плуващ в ко�миче�ки� океан. Вишну е млад, но много мъдър. В зави�имо�т от необходимо�тта �е �в�ва в множе�тво превъплъщени�, но о�новните �а де�ет. Той закрил� бременните жени и помага при раждането, помага да зре�т плодовете, изпраща дъжд на зем�та и �ветлина на ме�тата за жертвоприношение. Че�то �е по�в�ва заедно � Индра и му помага да �е бори � демоните.
Г��ЕШ� - бог на мъдро�тта, премахвщ преп�т�тви�та, покровител на търговците и пътеше�твениците. Син на Шива и Парвати. Той вла�тва в �вета на боговете и е един от най-попул�рните индуи�тки богове. Оглав�ва �витата на боже�твата в обкръжението Шива. �а празнен�твата по �лучай неговото раждане, забравили да покан�т Шива и той разгневен изпепелил главата на детето. Тогава Брахма по�ъветвал Парвати да по�тави главата на първи� �рещнат от не�. Така Ганеша �е �добил � глава на �лон.
ДУРГ� (К�ЛИ) - войн�твената �ъпруга на Шива. Т� охран�ва боже�твени� пор�дък и �амите богове, ако �а заплашени от злите демони. Победила демона-бивол Махиш, който изгонил боговете от небето и когото не могли да побед�т нито Шива, нито другите богове. Дурга убила още много зли демони-а�ури, а телата им из�ждали девиците-войни от �витата й. Изобраз�вна е � де�ет ръце, въз�еднала тигър, � оръжие в ръка и � огърлица от черепите на убитите.
ДЯУС - бог на небето, най-�тари�т, макар и не най-могъщи�т бог. "Баща на боговете" - �иноним на "�ебето", �ъпруг на богин�та на зем�та Притхиви. �егови атрибути �а гърмотевицата и мълни�та. Изобраз�ва �е или като червен, рев�щ бик или като черен жребец, укра�ен � би�ери.
И�ДР� - бог на бурите, гръмотевиците и мълниите. Символизира �илата, енерги�та и витално�тта. Индра едва не погубил �во�та майка �дити, разпорвайки корема й при раждането �и. Веднага �лед това метнал мълни�, ко�то о�ветила в�ичко, правейки зем�та видима за небето и небето видимо за зем�та. Той задвижил �лънцето, което �то�ло неподвижно до този момент. Виждайки това, небето, зем�та и въздуха �е разтреперили, а майка му �е �крила от �трах. Още � по�в�ването �и превъзхождал о�таналите богове по �ила и мъдро�т. Те �е изплашили, че новородени�т ще промени у�тановени� пор�дък и опа�ени�та им �е потвърдили. Завземайки върховната вла�т, заедно �ъ� �лънцето започнал да преу�тройва �вета. �ови� �в�т бил изграден като дом - поддържали го четири �тълба и бил покрит � небето, като покрив. В този дом имало две врати - в��ка �утрин, през широко отворената източна врата влизало �лънцето, а вечер излизало през западната. Индра о�игур�вал у�тойчиво�тта на �вета, поддържайки небето и оправ�йки зем�та. �езави�имо от могъще�твото обаче, поведението на Индра било като на обикновените хора. От в�ички богове, �амо той �и позвол�вал да мами, да пи�н�тва и бил винаги готов за любовни похождени�. Тези негови каче�тва биха могли да го превърнат в лош, плашещ бог, но той прощавал � лекота хор�ките прегрешени�, пазел хората от неща�ти� и �е грижел за добитъка. В негово лице те виждали при�тел и покровител. Още от �амото начало той бил почитан като бог на бур�та, олицетвор�ващ пречиатващата й �ила. �егово оръжие е боже�твени�т огън - мълни�та. Ежегодно, в кра� на �ухи� �езон, Индра повтар�л велик подвиг, убивайки Вритра. Този огромен дракон, лежал в планините и държал ц�лата небе�на вода в деведе�ет и деветте пръ�тена на т�лото �и. Хората �е обръщали � молба за помощ към в�ички богове, но те �е бо�ли да в�тъп�т в бой � чудовището. Един�твен Индра �е �ъгла�ил да им помогне. Преди да започне битката, той изпил три езера "�ома" (боже�твени� елик�ир) и из�л три�та бивола. В�търът управлавал коле�ницата му, а о�таналите богове �е �ъгла�или да му помогнат, но при първи� рев на дракона, изб�гали. Бойни� дух на Индра бил поддържан от химните, които пеели жреците и от жертвите прина��ни от обикновените хора. След тежка битка, Индра убил Вритра и о�вободил водата, �па��вайки в�ички от �ушата. Т��но �вързани � Индра �а пет митични пер�онажа, �имволизиращи различните про�ви на бур�та: Трита �пти� - н�кога заемали ви�око положение в йерархи�та на боговете, но �лед това били изме�тени от Индра; �пам �апат - небе�ни�т огън, който живее в бурено�ните облаци; Матаришван - това е мълни�та. �его, както и �пам �апат ги отъжде�тв�ват � бога на огън� - �гни. Призовават го на брачните церемонии, за да �ъедини �ърцата на младоженците и да възпламени и�крата на нови� живот; �джа Екапад - пон�кога е видим като лъч, пробиващ бурено�ните облаци; �хи Будхни� - добър дракон, който обитава небе�ните и земните води.
К�ЛИ (ДУРГ�) - жена на Шива. Страшна и войн�твена богин�, унищожител на демоните, побеждаваща злото. Изобраз�вана е черна, облечена � кожа от пантера и огърлица от черепи. �ай-изве�тни�т и подвиг е победата над демона-бивол Махиш. Махиш бил роден от Дити - майка на изтребените а�ури, за да отмъ�ти на боговете. Чудовищно �илни�т бивол нападнал цар�твото на Индра и подчинил боговете. Отча�ните богове отправили гореща молба към боже�твената триада - Брахма, Вишну и Шива, разказвайки им за �во�та уча�т. Разгневената триада избълвала от у�тата �и облак, от който възникнала Кали. Въоръжена � боже�твено оръжие и въз�еднала лъв, хил�доръката Кали �кочила върху гигант�ки� бик и го приковала към зем�та � копието �и.
К�М� - бог на любовта. По молба на боговете, той �е опитал да разпали �тра�тта на Шива към Парвати. Защото така щ�л да �е роди �па�ител�т Сканда, който би избавил боговете от вла�тта на а�урите. �о Шива бил вглъбен в �ебе �и и не обръщал внимание на преданата любов на Парвати. Тогава Индра накарал Кама да отиде при у�амотени� Шива и да забие любовна �трела в �ърцето на �урови� бог. Шива обаче вид�л Кама и в гнева �и го изпепелил. От тогава богът на любовта �танал безтеле�ен.
КРИШ�� - �ин на Ва�удева и Деваки. Той е о�мото, най-почитано превъплащение на Вишну. Образът му е многозначен. Веро�тно обедин�ва различни митологични, а може би - и и�ториче�ки прототипи. Преди в�ичко е защитник, избавител, но въпреки това в него има нещо зловещо, недобро. Във ведиче�ки� период и по-къ�но, това име но��т различни демони-а�ури. Според джайни�тите и буди�тите, Кришна е отрицателна фигура. Индуи�тите об��н�ват лошите каче�тва на Кришна � това, че един бог не е подвла�тен на човешките норми. В "Махабхарата" Кришна е опи�ан като войн, �ъюзник на пандавите - мъдър, мъже�твен, но пон�кога вероломен по отношение на враговете. В "Бхагават-Гита" - поема, включена в "Махабхарата", Кришна управл�ва коле�ницата на �рджуна и преди главната битка, като превъплъщение на Вишну, излага религиозно-фило�оф�ка доктрина, ко�то �тава изключително попул�рна в Инди�, а по-къ�но и зад пределите й.
КУБЕР� - бог на богат�твото, олицетвор�ващ хармони�та между духовното и материалното богат�тво. Заради благоче�тиви� му начин на живот, Брахма го направил го�подар на не�метните подземни �ъкровища. В началото Кубера бил вла�телин на о�тров Ланка (Цейлон), но доведени�т му брат, демонът Равана го изгонил и той �е за�елил в Хималаите. От този момент Кубера �танал боже�тво в обкръжението на Шива и бил покровител�тван от него.
Л�КШМИ - богин� на ща�тието, кра�отата и богат�твото. Съпруга на Вишну. По�вила �е от океана в б�ло оде�ние и веднага �е доближила до Вишну. Т� е майка на Кама - богът на любовта. Лакшми �ъпровожда Вишну и в други негови превъплащени�.
М�РУТИ - деца на Рудра и Пришни. См�та �е �ъщо, че �а родени от мълни�та. Те �а боже�тва на бур�та и бурено�ните облаци, раждащи мълнии. Те �а вечно млади и �а богато накичени �ъ� злато - златни �а �тъпалата им, но��т златни бра�лети, златни шлемове и нагръдници и �е но��т в златни коле�ници. Пон�кога �ъпровождат баща �и - Рудра, но по-че�то �а в �витата на Индра, помагйки му да �е бори �ъ� злите демони. Подобно на баща �и, дар�ват на хората лекар�тва, но �ъщо като него, �а �мъртноопа�ни.
МИТР� - при�тел и помощник на Варуна. Външно прилича на него и изпълн�ва почти �ъщите функции, но е по-мило�тив към хората и е �клонен да прощава греховете им. О�обено благо�клонен е към �ел�ните.
П�РВ�ТИ - жена на бог Шива. В началото Шива не обръщал внимание на предано�тта й. Веднаж обаче, към не� �е приближил един брахман, който започнал да хули Шива. Разгневената Парвати �е нахвърлила върху него, горещо защитавайки любими� бог. Брахманът обаче бил �ами�т Шива, който и�кал да изпита любовта й. От техни� брак �е родили �иновете им Ганеша - бог на мъдро�тта и Сканда - победител�т на демона Тараки.
ПРИТХИВИ - древна богин� на зем�та. Изпълн�ва множе�тво важни об�зано�ти - о�нова е на зем�та, опора на планините, поддръжница на дърветата и покровител на душите на умрелите. Т� е крава, даваща мл�ко, мед и ма�ло. С времето, многочи�леното й потом�тво започнало да изпълн�ва нейните функции и било о�обено попул�рно в�ред хората.
ПУШ�� - Този �лънчев бог �е изобраз�ва � дълга ко�а и брада. В коле�ницата му �а впрегнати козли - животни, които �а �по�обни да намер�т път и в най-труднодо�тъпни ме�та. Това е така, защото Пушан е пазител на пътищата и закрил� пътеше�твениците, пазейки ги от хищници и разбойници. Помага на заблудилите �е да намер�т път�. Той бди, както над земните и мор�ките, така и над небе�ните пътища, �ъпровождайки умрелите в мир предци. Пушан е закрилник на �емейни� живот.
Р�ТРИ - тази ча�т на нощта, ко�то предхожда раз�ъмването. Родена от небето, т� води хората през тъмнината, защитава ги от хищниците, демоните и разбойниците.
РУДР� - �м�та �е, че този бог въплъщава в �ебе �и чертите на н�колко древни, доарий�ки боже�тва, почитани н�кога от жителите, обитаващи долината на Инд. Рудра е огромен и мрачен и �имволизира разрушителната �ила на бур�та. Докато Индра използва мълниите, за да унищожава враговете �и, мълниите на Рудра унищожават в�еки. Той притежава �по�обно�тта да �е видоизмен�, �в�вайки �е �ъ� �то глави или � променен цв�т на кожата. Живее а�кетично н�къде на �евер и покровител�тва а�кетите, �китниците и гор�ките племена. �езави�имо от �траховитото �и могъще�тво, Рудра не получава богати дарове на официалните жертвоприношени�. Тези, които го почитат о�тав�т дарове по разклонени�та на гор�ките пътеки. Така или иначе, Рудра е зъл и опа�ен бог, пораз�ващ хората о�вен � мълнии, �ъщо и � боле�ти. �о от друга �трана им дал хил�ди лекар�тва и можел да �вал� ви�оката температура на болните. Съпровожда го �вита от "марути" и �илно виещи кучета.
С�ВИТ�Р - още един �лънчев бог. Т�лото му е от злато. От злато е и коле�ницата му, в ко�то �а впрегнат огнени жребци � бели копита. Той е млад, пълен � енерги� и подбужда към дей�твие в�ичко живо. В кра� на ден� разпр�га коле�ницата �и, призовава нощта и подканва боговете и хората да преу�танов�т дневните �и дела и да �и почиват.
С�Р�СВ�ТИ - олицетворение на �вещената арий�ка река. Жена на Брахма. По-къ�но е почитана като богин� на мъдро�тта, кра�норечието, покровителка на науките и зана�тите, и �ъздателка на древноиндий�ки� език "�ан�крит".
СУРИЯ - олицетвор�ва �лънцето. Той гони Уша�, както юношите пре�ледват девойките. При неговото приближаване изчезват звездите и тъмната нощ. Има бле�т�щи ко�и и излъчва �едем лъча. �о�и �е в небето в златна коле�ница, теглена от �едем кон�, обгърнат от о�лепителен огън. След залез, Сури� потъва в зем�та, �в�вайки �е едновременно нейн �ин и мъж. Пред�тав� �е пред хората в различни образи. Като източник на плодородието �е по�в�ва като б�л жребец или бик, като �имвол на ви�ините и �коро�тта - птица �ъ� златни крила, като душа на В�елената - златно �йце. Изобраз�ват го като златен ди�к, който �лужи на боговете като оръжие. О�вен в�ичко о�танало, Сури� е ко�миче�ко око - в�евиждащо, наблюдаващо в�ички живи �ъще�тва, отбел�звайки добрите и лошите им по�тъпки.
УШ�С - �е�тра на Ратри. Млада, фриволна, обичаща да танцува в �вободно веещи �е дрехи. �а раз�ъмване отвар� небе�ната врата и пу�ка да па�ат розовите крави (утринните облаци). Т� �е движи във великолепна коле�ница, прогонва тъмата, о�вет�ва пътищата. В къ�ни� ведиче�ки период, Уша� била възприемана повече като "Вечер".
Х��УМ�� - маймуна � боже�твен произход. Син на бога на в�търа Ваю и майнуна. Про�лавил �е като мъдър �ъветник на Сугрива - цар�т на маймуните и като верен при�тел на Рама. Благодарение на мъдро�тта, храбро�тта и предано�тта на Хануман, Рама преодол�л �ъпротивата на демоните от о�тров Ланка и о�вободил жена �и Сита.
ШИВ� - заедно � Брахма и Вишну, Шива е върховен бог в индуи�тката митологи� - ча�т от боже�твената триада-Тримурти. За разлика от бога-творец Брахма и бога-пазител Вишну, Шива е почитан като бог-разрушител. О�вен разрушител, Шива е �трашен враг на демоните и закрилник на а�кетите, отдаващи �е на �ъзерцание. Един от главните му подвизи е унищожаването на трите града, издигнати от демоните-а�ури. ��кога Брахма разрешил на демоните да по�тро�т три крепо�ти и те по�троили един град на небето, друг - във въздуха и трети - на зем�та. Така те �е почув�твали в пълна безопа�но�т и решили да покор�т боговете. Тогава Шива из�трел�л една �трела, � ко�то поразил едновременно трите града и те изгорели като �лма. Шива и �ъпругата му Парвати имали два �ина - богът на мъдро�тта Ганеша и Сканда - победител�т на демона Тараки. Парвати, чрез �трашните �и превъплъщени� в образа на Дурга и Кали, �ъщо �е про�лавила � победите �и над демоните. Шива �е почита не �амо като бог-разрушител, но и като �ъзидател. В началото на в�еки нов период на В�елената, �ъ� �во� танц той � �ъбужда за живот, а в кра� � унищожава, изпълн�вайки танца на разрушението.

[Kia Ekaya]

За индий�ката митологи�

Още от зараждането на индий�кото обще�тво религи�та играела �ъще�твена рол� в живота на хората. В ранни� период религи�та �е отличавала � про�тота - били обоже�тв�вани природните �или и �влени� т.е. в�ичко, възприемано като жива �ила. Боговете олицетвор�вали тези �или. Впо�лед�твие, боговете били отделени от обектите, които пред�тавл�вали и хората започнали да �е поклан�т на �амите т�х. В �ъщото време запонало да �е отдел� �пециално внимание на обредите. Древните индийци, �блъ�квйки �е ежедневно � житей�ките опа�но�ти, �м�тали, че обредите можели да предотврат�т угрозите от �трана на е�те�твените и �връхе�те�твените �или. Затова магиче�ките ритуали били �ъ�тавени от заклинателни формули и магиче�ки тек�тове, които можели да обезпечат у�пех и жизнено благополучие. �а този етап, в�рвани�та били �бор от религиозните пред�тави на индоарий�ките и ме�тните племена. Много из�ледователи забел�зват �ъвпадени� в култовете, терминологи�та, ритуалните формли и имената на богоете между ведиче�ката и древноиран�ката религии. Едни от най-древните ведиче�ки боже�тва �а Диау� - бог на небето (бащата) и Притхиви - богин� на зем�та (майката). По-къ�но, м��тото им заели Варуна - бог на небето и Индра - бог на гърмотевицата, бурите и дъжда. Първоначално в�ички богове били �мъртни. Според пред�тавите на древните индийци, В�елената (Triloka) �е �ъ�то�ла от три �фери-�ветове (Loka): зем� (Bhuloka), въздушно про�тран�тво (Antariksha Loka) и небе (Dyuloka). Светът на боговете �ъщо бил разделен �ъобразно тази пред�тава. Митра, Варуна, Сури�, Пушан, Вишну, Уша�, �швина и Савитар били богове на небето. Индра, Марута и Рудра - богове на въздушното про�тран�тво, а �гни, Сома и Бриха�пати - на зем�та. Индра бил цар�т (раджа) на боговете. �гни - върховни�т жрец. В�евиждащи�т и в�езнаещ Варуна бил нрав�твени�т водач и �ъдник на боговете. Отличителна черта на ведиче�ките богове била благоразположението им към хората. �о покрай добродетелните боже�тва �ъще�твували и демонични, които но�ели на хората неща�ти�, боле�ти и разорение. В къ�новедиче�ки� период, боговете Варуна, Индра и Сури� били заменеи от Шива, Рудра и Вишну. Обредните ритуали �танали �ложни, продължителни и внимателно обми�лени. Жертвоприношението �танало ц�ла наука. См�тало �е, че �ветът �ъще�твувал благодарение на боговете, а боговете живеели чрез жертвоприношени�та. Следователно, за да �е о�игури благоразположението им, тр�бвало да �е прина��т дарове.
По това време възникнала доктрината за тран�миграци� на душата (пунарджанма),�ъгла�но ко�то извън В�елената �ъще�твува една неизменна първопричина (brahman), ко�то е творец на общи� пор�дък. Това е нещо като в�еобща душа или �б�олют, който �е намира във в�ичко и ръководи в�ички от вътре. След �мъртта, душата на човека преминава в друго, новородено т�ло и така до тогава, докато не �е о�вободи от в�ички �вои не�ъвършен�тва и не �е разтвори във в�еобщата душа (�б�олют). С тази доктрина непо�ред�твено е �вързано учението за "кармата". Същно�тта му �е �ъ�тои в това, че в�ички дей�тви� и по�тъпки в живота на човека не изчезват без �леда. В�ички дей�тви� - лоши и добри, помагат на този, който ги е извършил, да �е издигне или да �е провали по път� на пре�елението на душата. Съдбата на човек �е определ� от де�ни�та (karman). �а�то�щото �ъ�то�ние на човека е резултат от делата в миналите му �ъще�твувани�. Да до�тигне благопри�тно възраждане е възможно �амо �лед извършване на добри по�тъпки. Следователно, в�ичко зави�и от това, в каква по�ока е на�очена човешката вол�. Източника на вол�та е в характера, а характера �е �ъздава от кармата. Каквато е кармата, такава е и про�вата на вол�та. Затова, в�еки човек е длъжен да анализира внимателно �ъображени�та, които го ръковод�т в ежедневието, тъй като бъдещи� му облик �е �ъздава един�твено и �амо от на�то�щите му дей�тви�. В�ички доктрини и фило�оф�ки размишлени� за аб�трактните проблеми, боговете, природата, матери�та, душата, �ъзиданието, �мъртта и т.н. били обект на трактовка в различните фило�оф�ки �и�теми.

[Kia Ekaya]

Религиозно развитие

Едва ли има друга �трана в �вета � по-богата митологи� от тази на Инди�. И �игурно н�ма да �е намери друга митологи�, в ко�то да �а �ъчетани дълбоките фило�оф�ки аб�тракции � практиче�ките приложени� на митовете. През �воето �ъще�твуване, древна Инди� прежив�ла пет о�новни �тепени на религиозно развитие: ведиче�ки период, брахманизъм, будизъм, джайнизъм и индуизъм.

Ведиче�ки период

Миграци�та на арий�ките племена �е о�ъще�твила на три вълни. Първата вълна предизвикала падането на цивилизаци�та в долината на Инд, а потомците на третата вълна �ъздали "Ригведа" и още три други веди. Древните арии били езичници и обоже�тв�вали природните �влени�, животните и ра�тени�та. При т�х бил широко разпро�транен ритуала на жертвоприношени�та, които били �ъпровождани от произна��нето на магиче�ки заклинани�. Ритуалите �е ръководели от жреци � различен ранг. Именно жреците �ъчинили �вещенните тек�тове на химните, които залегнали по-къ�но в о�новите на четирите веди, които �а главен източник за изучаване на ведиче�ки� период. �ай-важната от т�х - "Ригведа" (�борник химни) �е дели на де�ет "мандали" (книги), �ъдържащи 1028 химна. В не� �е �рещат много от пер�онажите в �вещената книга на зороа�трийците - "�ве�та", но тук чертите и рол�та им �а променени до неузнаваемо�т. Химните �а различни по големина и �тихотворен �троеж. Създателите им велича�т боговете и �е обръщат към т�х � про�би за победи над враговете, материални блага и благополучие в живота. В Ригведа има и химни без религиозно �ъдържание, които �а образци на древната индий�ка �вет�ка поези�. "Самаведа" (�борник пе�нопени�) �е �ъ�тои от 1549 химна, в които �е повтар�т о�новните теми на "Ригведа", но тук химните �а при�по�обени за ритуални цели. "Яджурведа" (�борник жертвени формули) ча�тично повтар� "Ригведа" и ча�тично �е �ъ�тои от заклинани�. Съще�твуват “Б�ла Яджурведа� и “Черна Яджурведа�. "�тхарваведа" (�борник заклинани� и магиче�ки формули) е най-къ�ната от в�ички веди. Съ�тои �е от 731 заклинани�, разделени в 20 ча�ти.

Ведиче�ката религи�

�ай-древната й форма е монотеи�тична - почитане на едно боже�тво, но � три наименовани�: като източник на живота - �зура, като източник на �ветлина – Диау� и като отец на в�ичко – Питар.
По-къ�но на�тъпва периода на политеизъм т.е. по�в�ват �е много боже�тва, които били разделени на три групи, �ъответ�тващи на трите природни �фери: небе, въздушно про�тран�тво и зем�.
Главни богове �а:
Варуна – творец на �вета, �ъздател на законите му. По негова вол� �лънцето и луната �е движат по �во� път, реките и ручеите �е �тичат в морето, дъждът оро��ва зем�та т.е. поддържа закономерни� пор�дък в природата. Изобраз�ва �е като �лънце или око. Лъчите на �лънцето �а негови ръце, про�тиращи �е нав��къде. Това е бог не �амо на физиче�ката, но и на моралната �ветлина, бог на правдата, и�тината и �вето�тта. Той �очи на човека прави� път и �амо изпълнението на вол�та му т.е. на нрав�твените закони, може да обезпечи ща�тлив живот.
Индра -. � течение на времето, Варуна започва да от�тъпва м��тото на ново могъщо боже�тво - Индра. Той �е бори � враждебните �или в �вета и в крайна �метка ги побеждава.
�гни – бог на огън�. Той е източник и пазител на живота, покровител на човешки� род и на изку�твата.
Във ведиче�ката религи� �ъще�твували и много второ�тепенни богове, �вързани предимно � култа към �лънцето. Ведиче�ката религи� изи�квала извършването на жертвоприношени�, придружени от химни и молитви, но храмове не �а били издигани и не е имало идоли. Религи�та обхващала цели� живот на древни� инду� - в�ичко тр�бвало да �е върши при благо�лови�та и �ъдей�твието на боговете. От химните �тава ��но, че хората по това време разбирали добре що е гр�х и възмездие, и че �мъртта не е кра�т.

[Kia Ekaya]

Брахманизъм

В къ�ни� ведиче�ки период, ариите заели обширни територии от полуо�тров Инду�тан. С развитието на градовете и �топан�твото, обще�твото �е раздел�ло по�тепенно на четири о�новни общно�ти: жреци (брахмани); войни (кшатри, раджани); зана�тчии, �ел�ни, търговци (вайши) и �луги (шудри). В началото на първото хил�долетие пр.Хр., езикът на ведиче�ките химни (ведиче�ки�т �ан�крит) �танал вече малопон�тен. Древните тек�товете на Ведите �е заучавали наизу�т и �е предавали от поколение на поколение, докато разговорни�т език непре�танно �е развивал. Така през 800-600 гг.пр.Хр. били �ъздадени �вещенните тек�тове - "Брахмани", в които �е тълкували ведите и �е раз��н�вала �имволиката на религиозните обр�ди. Впо�лед�твие � "брахмани" �е означавали и тек�товете и жреците, имащи право да ги тълкуват. Митологи�та на брахманизма приела в�ички боже�тва от ведиче�ки� пантеон, но в не� боговете не олицетвор�вали вече природните �влени�. По�вилите �е по-къ�но отшелници �ъздали �вои �вещенни книги - "�ран�ки" (гор�ки книги – ръковод�тва за а�кетите в ле�овете), които �танали о�нова на "Упанишади" (тайни, �ъкровени учени�) - фило�оф�ките книги на Древна Инди�. В т�х �е разказва за произхода на �вета, за живота и �мъртта, за връзката между човека и боговете, за живота �лед �мъртта. Според т�х, "Брахман" е ви�шата обективна реално�т, ко�то олицетвор�ва творче�кото начало, в което в�ичко възниква, �ъще�твува и прекрат�ва �ъще�твуванието �и. С него, неразривно е �вързан "�тман" ("аз"-ът) - �имвол на �убективното начало, индивидуалното битие, душата. "Праджапати" (Вишвакарман, Дхатар) е второ�тепенен пер�онаж на "Ригведа", �танал главен в брахманизма. Той е �м�тан за �ъздател, вла�телин и пазител на в�елената. Според митологи�та, водите на първични� океан �ъздали златно �йце, в което бил зародишът на Праджапати, който ра�т�л и прина��йки �е в жертва, �ъздал от �ебе �и петте елемента на �вета. Съ� �илата на �об�твената �и ми�ъл, Праджапати �ъздал боговете, хората и �мъртта. Една ча�т от него (т�лото) била �мъртна, а друга (ми�ълта) - без�мъртна. Виждайки това, той направил жертвоприношение и получил без�мъртие. За про�толюдието, Праджапати бил твърде �ложно боже�тво. Затова пък, богове като Вишну и Рудра били по-пон�тни и по�тепенно заели предни позиции в канониче�ки� пантеон на боговете. �ара�твало значението на жен�ките боже�тва и демоните, а Индра и �гни заемали в�е така ви�око положение. Главна тема на митовете �тавала борбата между боговете и демоните, �имволизираща борбата между доброто и злото.

�ебрахман�ки култове

В периода между 600-200 гг.пр.Хр., в "�утрите", които �а нещо като �правочници за провеждане на ритуали, започват да �е по�в�ват нови или по-точно, добре забравени �тари мотиви. Първоначално, тези в�рвани� започнали да �е разпро�тран�ват в�ред ви�шите �лоеве, н�мащи връзки � жреците и по�тепенно започнали да проникват в�е по-надолу. Започвали да укрепват култове към небрахман�ки боже�тва. Така възникнал култ към дърветата и ра�тени�та. Якшите, почитани в този култ, �а боже�тва на плодородието и ра�тени�та. Те били о�обено попул�рни в�ред военните, които ги �читали за �вои покровители. Якшите били както же�токи и зли, така и добри, но по-че�то били �м�тани за добри боже�тва, покровител�тващи ра�тени�та. Да �е избро�т в�ички �кши е почти невъзможно, но главните �кши �а около �едем. �ай-главен е Кубера - бог на богат�твото, у�пеха и изобилието. С култа към �кшите е �вързана иде�та за "реинкарнаци�" т.е. като награда за до�тойно изжив�н живот, �лед �мъртта, човек получава възможно�т да �е превърне в �кша, а �лед като �е изчерп�т за�лугите му, да �е роди отново като човек. От незапомнени времена бил попул�рен и култа към змиите - "нагите", който бил т��но �вързан � култа към дърветата, водата и зем�та. Змиите �имволизирали влажната, плодородна зем�. См�тало �е, че но��т на хората богат�тво, здраве и у�пех. Жен�ките наги �е отличавали � о�лепителна кра�ота и �ъблазнително�т. Змиите били т��но �вързани и � цар�твото на �мъртта. Хората в�рвали, че но��т в �ебе �и душите на мъртвите. Периодичната �м�на на змий�ката кожа �е �вързвала � реинкарнаци�та (прераждането). Шри била древна доарий�ка богин� на плодородието, чи�то попул�рно�т била толкова ви�ока, че прежив�ла н�колко епохи. Името й било �вързвано � в�ички а�пекти на у�пеха: богат�тво, благо�ъ�то�ние, �лава, вла�т. В периода на брахманизма � �вързвали � богин�та Лакшми. Даже че�то � възприемали като два образа на една богин�. Шри-Лакшми била една от най-важните богини. Според в�рвани�та, т� �е родила от ми�ълта на Брахма и кра�отата й била неопи�уема. Т� въплъщавала жен�твено�тта, добротата и закрил�ла търговците, �ел�ните и добитъка им. Пон�кога Шри-Лакшми придобивала чертите на в�емогъщо боже�тво, въплъщаващо ко�миче�ки� пор�дък, огнената енерги� на живота и вла�тта.

Будизъм

Епохата, предше�тваща възникването на новите религии - будизъм и джайнизъм, била не�покойна. Разпадали �е големите монархии, а малките кн�же�тва водели безкрайни междуо�обни войни. По това време �е по�вили многочи�лени �екти и �тран�тващи проповедници, чиито главни цели били до�тигането на вътрешно �покой�твие и о�вобождаване от житей�ките �традани�. Тези учители използвали и ведите, и упанишадите, и народните повери�, акцентирайки върху моралните принципи. Будизмът бил едно от тези новопо�вили �е учени�. Източниците за изучаване на Будизма �а многочи�лени и твърде разнообразни. Те �а напи�ани на различни езици: �ан�крит�ки, тибет�ки, маджур�ки, китай�ки и �пон�ки и по �ъдържание до�та �е различават помежду �и. Оформили �е главно два клона на Будизма: южен и �еверен и �ъответно - два канона: Южен и Северен. Към южни� клон принадлежат буди�тите в Цейлон, Бирма, Сиам, а към �еверни� – буди�тите в �епал, Тибет, Китай, Япони�. Южни�т канон е по-близо до първоначалното учение, даже по език. Това е езикът – “пали� – народен индий�ки диалект, който по произношение �е отна�� към �анк�крит�ки� език приблизително така, както италиан�ки� към латин�ки�. Този канон, който �е равн�ва по обем на нашата Библи�, но�и названието “Типитака� (по �ан�крит�ки - “Трипитака� - тройна кошница). Трите му ча�ти но��т названи�та: "Сутта-Питака" – догматика, "Винайа-Питака" – етика, ди�циплина, церемониал и "�бидамма" – метафизика. По�ледната има най-къ�ен произход, но н�кои от �борниците на Сутта-Питака, а �ъщо и от книгите на Винайа-Питака, не�ъмнено идват от дълбока древно�т, и в т�х �е намират и�тин�ките �ведени� за будизма. О�вен тези канониче�ки пи�ани�, за изучаването на будизма, имат значение и редица други произведени� на южни� клон. �апример двата летопи�а "Дипавазма" и "Магавазма" от ІІІ-ти в.пр.Хр. В Южни� канон влизат още “Джатаките" – 550 разказа за различни �лучки от предше�твуващите въплощени� на Буда. Канонът на Северни� будизъм (т.н. “�епал�ки канон�) има �ъщите ча�ти, както и Южни� канон, но �е отличава от него в н�кои �ъще�твени пунктове. О�обен интере� тук пред�тавл�ва "Праджи�парамита" – обзор на буди�тката метафизика и "Лалитави�тара", който �ъдържа биографи�та на Буда в твърде фанта�тично изложение. О�вен канона, важно м��то заемат и "Тантра" (вълшебни книги) и "Дарани" (магче�ки изречени�). �е може да не бъдат �поменати и двата големи тибет�ки �борника "Каджиур" и "Танджиур". Китай�ките източници в�ъщно�т �а превод на южните и �еверните канониче�ки и извънканониче�ки произведени�. Япон�ките източници �ъдържат и копи� на доне�ените от Инди� �ан�крит�ки оригинали. Създаването на Будизма �е припи�ва на и�ториче�ка лично�т - принц Сиддхартха Гаутама, наречен Будда т.е."Про�ветени�т" (около 560-480 гг. пр.Хр.). Той открил �по�об да изключва �траданието от живота и побеждавайки �тра�тите, да до�тига пълен �амоконтрол. �а 29-годишна възра�т Сиддхартха напу�нал родни� дом. Седем години бил отшелник, под ръковод�твото на двама брамини, над�вайки �е � цената на изтезани� на плътта да познае и�тината и да намери за ц�лото човече�тво път, който води към избав�не от �традани�та. В кра�т на този период обаче, не бил удовлетворен. Затова �е отдал на размишлени� и в един момент �метнал, че е по�тигнал желаното, че е открил източниците на �траданието, както и път� за о�вобождаване от него. Според преданието, това прозрение �танало около града Бодх-Га�, където под едно �мокиново дърво, Сиддхартха о�танал вглъбен в �ебе �и �едем �едмици. От тогава започнал да �е нарича Будда (Буддха), което значи: “о�енен � и�тината�, “про�ветлен �ъ� знание�, “умъдрен�. Първите пет човека, обърнати в новата в�ра, �танали негови ученици и образували първата буди�тка монаше�ка община. След това повече от 40 години той бродил по градове и �ела, разположени в �редната ча�т на долината на Ганг, пропов�двайки �воето религиозно учение, което добило името “Будизъм�. �ай-древните буди�ти наричали това учение про�то “Дхарма�, т.е. “Закон�, в �ми�ъл: “Закон на благоче�тието�. Буда умр�л на 80-годишна възра�т около древното �елище Кушчинагара, близо до границата � �епал. По�ледните му думи били: “Унищожението е при�ъщо на в�ички �ъ�тавни неща. По�тигнете �воето �па�ение � у�ърдие�. Т�лото му е изгорено, а мощите му �а разделени на 8 равни ча�ти и разпратени в различни градове на Инди�. Така, през III в.пр.Хр. будизмът �танал официална религи� в почти ц�ла Инди� и �ъхранил позициите �и до VIII в. След това, изгубвайки значение в Инди�, той �е разпро�транил в другите �трани на �зи� и в момента е едно от трите най-попул�рни вероизповедани�. �езави�имо, че Гаутама е и�ториче�ка лично�т, канонизираната му биографи� �е е превърнала в и�тин�ки мит. В о�новата на будизма �тои учението на четирите “Свети и�тини�, изложени в първата проповед на Буда: Първата и�тина гла�и - "Животът по �во�та �ъщина е �традание - не �амо �таро�тта, боле�тта, загубата на нещо �къпо и мило но��т �традание, но и �амото рождение е зло – Рахули"; Втората и�тина по�очва източника на �траданието - "Това е жаждата за живот, а заедно � това жаждата за на�лади и вла�т – Тришна"; Третата и�тина е за о�вобождаване от �траданието - "От �традани�та можеш да �е избавиш, �амо като �е избавиш от желани�та, като �е откажеш от т�х"; Четвъртата и�тина �е отна�� до �по�оба за унищожаване на �традани�та - "Те �е унищожават чрез в�тъпване на Свети� път, който включва праведна в�ра, праведно решение, праведно �лово, праведно дело, праведен живот, праведно �тремление, праведно възпоминание, праведно �амовдълбочаване".
Животът е �традание, а �траданието има причина. Причината може да бъде премахната и �ъще�твува път, който води до прекрат�ване на �традани�та и до "�ирвана". Човек продължава да �ъще�твува и �лед �мъртта на т�лото не �амо защото неговата душа е без�мъртна, а и защото �а неунищожими делата му.

[Kia Ekaya]

Джайнизъм

По време на �воите първо�ъздатели, Джайнизмът бил наричан още "шрамана" или "ниргантха". Шрамана, защото бил ча�т от така наречените "шраман�ки учени�", които отричат изц�ло Ведите и ниргантха, защото важното било непритежаване на материални блага и дом за по�ледователите. Тази религиозна и фило�оф�ка �и�тема пропов�два равен�тво не �амо за хората, но и за в�ички �ъще�тва и на тази о�нова забран�ва в��ко на�илие. Хората, които издигнали и о�ъще�твили тези идеали, били наричани джини (победители), а религи�та им по�тепенно �танала изве�тна като Джайнизъм. Това учение �е по�вило малко по-рано от будизма - около VI в.пр.Хр. В него �е набл�гало много повече на а�кетизма, по�тенето, забраната да �е убиват живи �ъще�тва и култа към учителите. Джайни�тите водели о�тра борба � ортодок�алната религи�, � о�таналите шраман�ки учени� и о�обено � Будизма. Те непре�танно твърдели, че учението им има много древен произход и �вно имали о�нование за това. Според твърдени�та им техни�т първи пророк – Ришабха жив�л много преди в�ички шраман�ки учители. В най-ранната литература от времето на брахманите е �поменато �ъще�твуването на религиозно обще�тво, об�вило �е против авторитета на Ведите и практиката на жертвоприношени�. Това религиозно обще�тво �танало о�нова по-къ�но на джайнит�ката общно�т. Създател на учението бил Вардхамана или Махавира ("Велик герой") или както още �а го наричали - Джина ("Победител"). След �мъртта на родителите �и, когато бил на 30 години, той пожелал да �тане а�кет и в продължение на 12 години търпеливо пона��л в�ички изпитани�. В началото на тринаде�етата година, �лед продължителен по�т и медитаци�, той до�тигнал про�ветление на брега на река Раджупалика, познавайки ми�лите на боговете, хората и демоните. Първи негови ученици �танали търговците и военните. В продължение на 30 години, под името Махавира, той организирал множе�тво общини, �ъ�тавени от привърженици на учението му. Той пропов�двал, че незави�имо от произхода �и, в�еки може чрез а�кетизъм и медитаци� да �е о�вободи от безкрайни� цикъл превъплъщени� т.е. от �традани�та. �а 72-годишна възра�т провъзгла�ил 66 тези�а и отговорил на 36 въпро�а, отна��щи �е до �ъщно�тта на вероучението му. По-къ�но, джайнизмът разработил до�та �ложна ко�могонна теори� и пантеон, в който боговете били разпределени в четири главни категории и редица рангове. Джайни�тите почитали богините Шри, Сара�вати и 16 богини-майки, най-попул�рна от които била �мбика - майката на боговете. Свещените тек�тове на Джайнизма дават точна информаци� за природата на �вета и из��н�ват четирите �тремежа на човешки� живот, които �а: дхарма (религиозно поведение); артха (богат�тво); кама (удовол�твие); и мокша (о�вобождение). За изве�тно време Джайнизмът е най-попул�рната религи� в Инди�, но лип�ата на прочути проповедници �лед Махавира, раздел�нето му на две �екти, лип�ата на покровител�тво от вла�тващите и реформирането на Индуизма, довеждат до негови� упадък. Об�в�вайки �е против много от принципите на брахмани�тката идеологи� и практика, Джайнизма предлага на �воите привърженици отказ от мир�ки� живот и изключително �трог а�кетизъм. Това �те�н�ва кръга на по�ледователите му и го превръща в религи� � регионален характер.

Индуизъм

Предполага �е, че индуизмът е възникнал в началото на новата ера, в хода на �ъперниче�твото между будизма и брахманизма. По �ъще�тво, индуизмът е �бор от в�рвани�та, пред�тавите, легендите, обичаите и привичките на различните народно�ти в Инди�. В тази �и�тема �а включени елементи на доарий�ките в�рвани�, при�по�обени� към измен�щите �е у�лови� ведиче�ки пантеон, включвайки в него Буда, идеи на будизма и джайнизма и �икхизма. �ародни�т индуизъм възприел древните пред�тави за кармата, за �вещенни� характер на ведите, а�кетизма и медитаци�та, но опро�тил значително тези пон�ти�. Индуи�тки�т пантеон бил �ъ�тавен от променени древни богове, които били по-близки и пон�тни. Промени претърпели и ритуалите. Кървавите ведиче�ки жертвоприношени� от миналото били заменени � бого�лужени� без жертви. Възприета била буди�тката практика да �е �ъздават �татуи и храмове, по�ветени на боговете. Важен източник за изучаване на Индуизма е поемата Махабхарата, ко�то по �ход�тво на �ъдържанието че�то е �равн�вана � Илиада на Омир. О�нова на нейното �ъдържание е полумитичното и полуи�ториче�ко опи�ание на борбата между два знаменити рода. Главен герой тук е Кришна, като въплъщение на бог Вишну. �аред � това �е �рещат бого�лов�ки и фило�оф�ки раз�ъждени�, които разкриват най-къ�ните религиозни в�рвани� на инду�ите. Една от най-важните ча�ти на Махабхарата е “Бахават-Гита� (Пе�ен за Бахавата) т.е. за Кришна. В не� �а изложени о�новите и мирогледа на Индуизма. О�вен Махабхарата, друг важен литературен източник е поемата Рама�на, в ко�то �е разказва за подвизите на боже�твени� герой Рама, който бил обект на о�обена народна любов. В Рама�на има повече приказни елементи, отколкото в Махабхарата. О�вен Махабхарата и Рама�на, �ъще�твуват �ъчинени� � чи�то религиозно �ъдържание, които �ъщо �лужат като източници за изучаване на �ъвременни� индуизъм. Такива �а "Пураните", които �ъдържат ко�мологични и теологични �ведени�, различни обредни и а�кетичени предпи�ани�, легенди и �казани�. "Тантрите" �ъдържат опи�ани� на н�кои обреднии дей�тви�. "Стотрите" �а хвалеб�твени химни. В�ъщно�т, �ъвременни�т индуизъм е възроден брахманизъм, добил �ъвършено нов характер. Върху него �а оказали вли�ние будизмът, както и фило�оф�ките школи и в�рвани� на ме�тните племена. О�обено �илно обаче, е вли�нието на будизма. Според Индуизма, о�нова на в�ичко �ъще�твуващо е Брахман. Ви�шите про�влени� на Брахман �а трите върховни боже�тва: Брахма, Вишну и Шива, които �ъ�тав�т инду�ката триада или т.н. Тримурти. Че�то �е изобраз�ват като едно боже�тво � три лица, гледащи в различни по�оки. Тримурти въплъщава трите различни форми на живота: творение, запазване и разрушение. Брахма �ъзидател�т – творец на живота, Вишну пазител�т – �ъхран�ващ живота, Шива разрушител�т – унищожител�т на живота. Съпруга на Брахма е Сара�вати – богин� на мъдро�тта и науката, �ъпруга на Вишну е Лакшми – богин� на плодородието, благоден�твието, кра�отата и ща�тието, �ъпруга на Шива е Ума (но но�и и други имена: Дурга, Кали) – богин� на �мъртта (но � приемат и като покровителка на народа). �аред � главните богове, �ъще�твуват многочи�лени низши богове, покровители на отделни ме�тно�ти, племена, родове, �екти и даже зана�ти.

[Kia Ekaya]

Сътворението

О�новна тема,залегнала в почти в�ички митологии е темата за �ътворението на �вета. Според индий�ката митологи�, в началото н�мало нищо. ��мало �лънце, нито луна, нито звезди. Сще�твувала �амо неподвижно за�тиналата тъма на първични� хао�. Докато не �е по�вила водата. Това �танало преди да �е по�в�т в�ички други творени�. � �лед това пламнал огън�т и от великата �ила на топлината �е по�вило Златното Яйце. Дълго, много дълго плувало Златното Яйце във водите на безбрежни� и бездънен океан, докато изведнаж от Златни� Зародиш в него �е родил Брахма. Той ударил Яйцето и го разцепил на две половини. Горната половина �танала �ебето, а долната - Зем�та. Между т�х, за да ги раздели, Брахма разположил въздушното про�тран�тво. След това закрепил зем�та в�ред водите на океана, �ъздал �траните на �вета и по�тавил началото на времето - така била �ътворена В�елената. Брахма-Творецът �е огледал и вид�л, че о�вен него, в ц�лата В�елена н�ма никой друг. Станало му �трашно и �е зами�лил как да �ъздаде потом�тво. Тогава �ъ� �илата на ми�ълта �и �ътворил �воите ше�т �ина, ше�тте велики Вла�телини на �ъзнанието. �ай-големи�т от т�х бил Маричи, роден от душата на Твореца. От окото му �е родил втори�т �ин - �три. Трети�т, �нгира� �е по�вил от у�тата на Брахма. Четвърти�т �ин, наречен Пула�ти� �е родил от д��ното му ухо, а Пулаха - от л�вото. По�ледни�т �ин, Крату �е по�вил от ноздрите на Прародител�. От �ина на Маричи, мъдри�т Каши�па произлезли боговете, демоните, хората, птиците, змиите, великаните, чудовищата и много други �ъще�тва � боже�твена или демонична природа, на�ел�ващи небето, зем�та и подземните �ветове. От втори� �ин на Брахма - �три �е родил Дхарма, който �танал бог на �праведливо�тта. �нгира� положил началото на рода-мъдреци �нгира�и. �о не �амо ше�т били �иновете на Брахма. Седми�т му �ин Дакша �е по�вил от палеца на де�ни� му крак. � от палеца на леви� крак �е родила първата му дъщер�, ко�то �танала жена на Дакша. Т� родила 50 дъщери. Тринаде�ет от т�х, Дакша дал за жени на Каши�па, а 27 - на бога на Луната, които �е превърнали в 27 �ъзвезди�. О�таналите де�ет дъщери �танали жени на Дхарма. Дакша имал още дъщери, на които било определено да �танат жени на богове и велики мъдреци. �ай-гол�мата дъщер� на Дакша - Дити, ко�то била �ъпруга на Каши�па, �танала майка на �трашните демони. Втората дъщер� на Дакша - Дану родила могъщите и�полини, а третата - �дити родила дванаде�ет �инове - велики богове. Варуна - бог на океана, Индра - бог на бурите и гърмотевиците, Вива�ват - бог на �лънцето (когото наричат още Сури�), били най-могъщите от т�х, но в�ички превъзхождал най-млади�т - Вишну, пазител�т на в�елената. Още от �амото начало, �иновете на Дити и Дану - обикновено ги наричат "а�ури", били врагове на боговете, �инове на �дити и помежду им не�тихвала борбата за вла�т над В�елената.

Превъплащени�та на Вишну

В древните времена Зем�та започнала да изнемогва под теже�тта на планините, реките, горите и неизброимите живи твари. �е можейки да пона�� повече тази теже�т, т� пропаднала в подземни� �в�т Патала и потънала във водите й. Виждайки това, Вишну �е превъплатил в образа на огромен глиган, чието т�ло приличало на бурено�ен облак, а очите му бле�т�ли като звезди. За да �па�и пропадналата Зем�, той �е �пу�нал в Патала, подхванал � � бивните �и, извадил � от водата и � поне�ъл нагоре. По �ъщото време обаче, в Патала бил и �инът на Дити - могъщи�т а�ур Хиран�кша. Той вид�л гигант�ки� глиган, но�ещ � бивните �и Зем�та, от ко�то �е �тичали потоци вода, наводн�ващи подземните чертози на а�урите и нагите. Тогава о�вирепели�т Хиран�кша нападнал глигана, за да му отнеме Зем�та и да � завладее. В завързалата �е �трашна битка, Вишну �разил �трашни� а�ур. След това изне�ъл Зем�та от Патала и � закрепил в�ред океана така, че да не може да пропада повече. �о дълбоко, дълбоко в земните недра, там където Зем�та била разкъ�ана от копитото на могъщи� глиган, �е по�вил �дът (�арака). Там пропадали �лед �мъртта �и в�ички грешници, за да бъдат подложени на же�токи мъки, заради злоде�ни�та �и.

�е минало много време и цар�т на а�урите Хиран�-Кашипу, по-големи�т брат на Хиран�кша, започнал да тормози же�токо живите �ъще�тва и да за�трашава благополучието на Зем�та. �о �инът му, благоче�тиви�т Прахлада, порицал злоде�ни�та на баща �и и не пре�тавал да почита Вишну. �апразно цар�т на а�урите �е опитвал да го принуди да �е отрече от добродетелта. �акра� разгневен, запов�дал на �лугите �и да го уби�т. Виждайки гроз�щата го опа�но�т, Прахлада �е обърнал � молитва към Вишну. Тогава мечовете и копи�та на же�токите �луги на Хиран�-Кашипу �е притъпили в т�лото му, без да го наран�т. Виждайки това, цар�т запов�дал да хвърл�т благоче�тиви� Прахлада под краката на раз�рен �лон, но и този път той о�танал невредим. Тогава го �ложили в �ма, пълна � отровни змии, но ухапвани�та им �ъщо �е оказали без�илни �рещу защитата, дарена му от добродетелта. О�вирепели�т Хиран�-Кашипу �е оптал да го отрови, а �лед това запов�дал да го изгор�т. �о нито отровата, нито огън�т могли да погуб�т принца на а�урите. Цар�ките �луги блъ�нали Прахлада от най-ви�оката кула на двореца, но той �е �пу�нал невредим на зем�та. Завързали го и го хвърлили в мор�ките дълбини, но и на дъното на океана той продължавал да �лави Вишну. Тогава вбе�ен и без�илен, цар�т на а�урите го затворил в тъмница. Зли�т Хиран�-Кашипу не �е бо�л от никого, защото н�кога му била дарена неу�звимо�т от Прародител�. В награда за дългото му и изнурително �амопожертвувание, Брахма го направил неу�звим, както за боговете и а�урите, така и за хората и зверовете. �о Вишну и този път дошъл на помощ на предани� и �традащ Прахлада. Той �е превъплатил не в образ на човек и не в образ на зв�р, а в образ на полулъв и получовек. Така �е �вил в двореца на Хиран�-Кашипу. Виждайки удивителното �ъще�тво, повелител�т на а�урите �е хвърлил към него, размахвайки тризъбеца �и, но човеко-лъвът го повалил на зем�та и го разкъ�ал � ноктите �и. След това Вишну о�вободил Прахлада от тъмницата и въз�тановил �праведливо�тта на зем�та. След �мъртта на Хиран�-Кашипу, �инът му Прахлада �танал цар на а�урите. Благодарение на благоче�тието и �амопожертвувателно�тта �и, �е �добил � велико могъще�тво.

Син на Прахлада бил Вирочана, а негови�т �ин - могъщи� Бали �танал �ъщо цар на а�урите. Благоче�тиво�тта на Бали надминала благоче�тиво�тта на д�до му. Благодарение на не� и на �амопожертвувателно�тта �и, той получил вла�т над В�елената. Принадлежали му и небето и зем�та и подземните �трани. Даже �амите богове попаднали под владиче�твото на цар� на а�урите. О�кърбена, заради унижението на �иновете �и, �дити призовала Вишну � думите: "Само ти можеш да върнеш цар�твото на тво� брат Индра. Помогни на боговете, твоите брат�, о мъдрий!" Тогава Вишну �е превъплатил в образа на джуджето Вамана, отишъл при Бали, вла�телинът на В�елената и го помолил да му отпу�не толкова про�тран�тво, колкото може да измери � три крачки. Без да �е в�луша в �ъвета на на�тавника �и, горди�т Бали дал �ъгла�ието �и. Тогава джуджето в миг �е превърнало в неизмеримо гол�м и�полин и пред потре�ени� Бали прекрачил � една крачка небе�ните �фери, а � втората - ц�лата зем�. По молба на Брахма, той не направил трета крачка, за да бъде пощаден благородни� Бали. Така в негово владение о�танал подземни� �в�т Патала, а боговете �и върнали вла�тта над В�елената и изгонили а�урите в Патала.

[Kia Ekaya]

Легенда за потопа

Отдавна, много отдавна, Ману първи�т човек, �инът на Вива�ват зажив�л в уединено м��то на зем�та, в близо�т до южните планини. Една �утрин, когато миел ръцете �и, вид�л в �ъда � вода малка рибка, ко�то му казала: "Мол� те, запази живота ми и аз ще те �па��". Удивени�т Ману запитал: "Че от какво ще ме �па�иш?" � рибката отговорила: "След време ще на�тъпи потоп и ще погуби в�ички живи �ъще�тва. От него ще те �па��. Докато �ме малки, на�, рибите ни грози опа�но�т отв��къде. По-големите из�ждат по-малките. Мол� те, �ложи ме в �ъд � вода и когато пора�тна, изкопай малко езеро и ме пу�ни в него, докато �тана �ъ�ем гол�ма. Тогава ме пу�ни в морето, тъй като вече н�ма нищо да ме заплашва". Ману направил така, както го по�ъветвала рибката. Скоро т� �танала много, много гол�ма риба и имала рог на главата. Ману � пу�нал на вол� в морето. Преди да отплува обаче, т� му казала: "Събери �емена от различни ра�тени�, направи �и кораб и ме чакай. Щом започне потопът, качи �е на него и аз ще те �па��." Ману по�троил кораба, както го по�ъветвала рибата и когато започнал потопът �е качил на него. Грамадната риба изплувала от разпенените вълни, Ману привързал кораба към рога й и т� го затеглила през бушуващата �тихи�. Скоро зем�та потънала в мор�ката бездана и докъдето �тигал погледа �е виждала �амо вода. Един�твените живи �ъще�тва о�танали �амо Ману и рибата. Свирепите ветрове блъ�кали кораба от в�ички �трани, но могъщата риба плувала и плувала без�пир напред, докато �тигнали ви�оката Хималай�ка планина. Тогава т� казала на Ману: "Ето, че те �па�их. Сега завържи кораба за н�кое здраво дърво и бъди внимателен, защото бушуващата бур� може да те отне�е обратно в морето. Когато водата започне да �пада, �пу�кай �е и ти внимателно, заедно � не�." Ману по�лушал �ъвета й и от тогава, това м��то в �еверните планини �е нарича "Спу�кането на Ману". И тъй като потопът унищожил в�ички живи �ъще�тва, о�танал един�твено Ману. Благодарен за �па�ението �и, той извършил жертвоприношение, �лавейки боговете. Тогава жертвата �е превърнала в девойката Ида. Т� �танала негова жена и �лед време �е родили децата им. Така бил възроден човешки�т род.

Подвизите на Индра

Индра бил любими�т и най-могъщ �ин на �дити, майката на боговете. При раждането едва не погубил майка �и и веднага грабнал оръжието. Изплашена от необикновеното по�в�ване и �трашни� вид на �ина �и, �дити �е опитала да го �крие, но той за�танал пред в�ички в златни до�пехи, изпълвайки В�елената. Виждайки това, майка му за�тинала от гордо�т пред могъще�твото му. Индра �танал велик, непобедим войн, пред който треперели и боговете, и а�урите. Още �ъв�ем млад, той победил коварни� демон Емуша. ��кога този демон, преобраз�вайки �е в глиган, похитил от боговете зърното, което било предназначено за жертвоприношение и го �крил в�ред �ъкровищата на а�урите, които били �крити зад триде�ет и �едем планини. Емуша вече започнал да вари откраднатото зърно, когато Индра опънал �во� лък, пронизал �ъ� �трелата �и дваде�ет и една планини и убил глигана Емуша. Тогава Вишну, най-млади�т от �иновете на �дити, взел жертвеното зърно и го върнал на боговете. Друг подвиг на Индра бил победата му над рогати� змей Шушна - демонът на �ушата. Той �на��л �йца, от които �е раждали злините. Преди време, Шушна погълнал небе�ните води, но Индра го убил и о�вободил водите, за да �е ле�т от небето, като животворен дъжд. Индра победил още много зли и опа�ни врагове, благодарение на �мело�тта и �илата �и. Той �танал вла�телин на небе�ното цар�тво и �амите богове помолили Брахма да го провъзгла�и за техен цар. Страшните Марути, боже�твата на бурите, в�търа, гръмотевиците и мълниите �ъпровождали Индра в битките. Изку�ни�т Тващри му направил златна коле�ница и изковал �търаховито оръжие, което бле�т�ло като �лънце в де�ницата на Индра и карало враговете му да трепер�т от ужа�. Сами�т бог на в�търа, Ваю управл�вал коле�ницата му. �икой не можел да противо�тои на Индра и зем�та, и небето �е разтър�вали от �ро�тта му, когато пораз�вал враговете �и. В битките на боговете � а�урите, а те продължавали �тотици и хил�ди години, Индра предвождал небе�ното войн�тво и нана��л �ъкрушителни поражени� на а�урите.
�амучи, �ин на Дану, бил непобедим войн в�ред а�урите, тъй както Индра бил непобедим войн в�ред боговете. ��кога, много отдавна Индра и �амучи �ключили �ъюз. Те �е заклели, че н�ма да �и нане�ат един на друг удар, нито през ден�, нито през нощта, нито във водата, нито на �ушата, нито �ъ� �ухо, нито � мокро оръжие. �о �амучи бил много лош и коварен, както и в�ички а�ури. Веднаж той напил Индра � боже�твената напитка "�ома" , ко�то �ме�ил � п�ната на пивото "�ура" и така лишил геро� от �илата му. Тогава Индра отишъл за помощ и �ъвет при близнаците, �инове на негови� брат Вива�ват. Те били целители и богове на �утрешни� и вечерни� �умрак. "Какво да прав�?" запитал Индра. "�амучи измени на клетвата ни и изпи мо�та �ила. �о аз �ъм �е заклел да не вдигам нито �ухо, нито мокро оръжие над него. Заклел �ъм �е да не го прав� нито през ден�, нито през нощта, нито на �ушата, нито във водата." Тогава близнаците покрили оръжието на Индра � мор�ка п�на и в ча�овете на �умрака - нито през ден�, нито през нощта, на брега на океана, до �ами� прибой - нито във водата, нито на �ушата, Индра убил �амучи, отр�звайки главата му � оръжието �и, покрито � мор�ка п�на - нито �ухо, нито мокро. � от кръвта на убити� �амучи близнаците приготвили целебна напитка, ко�то върнала �илата на Индра.

[Kia Ekaya]

Пазителите на �вета

Одържайки победа във войните � а�урите, Индра �е утвърдил на трона, като небе�ен го�подар. Боговете Яма, Варуна и другите, които му помагали в тези войни, разделили � него вла�тта над В�елената и Брахма ги провъзгла�ил за "Пзители на �вета". �а Индра той дарил вла�тта над Изтока, �траната на боговете. И от тогава Изтока �е охран�вал и поддържал от �йравата, бели�т �лон на Индра, главни�т от гигант�ките �лонове "диг-гаджи", които имали по четири бивни и били големи като планини. Заедно � �йравата, �лоновете били о�ем, колкото �а по�оките на �вета. Другите �лонове били Пундарика, Вамана, Кумуда, �нджана, Пушпаданта, Сарвабхаума и Супратика. Те охран�вали и поддържали зем�та. Индра управл�вал източните �трани заедно � великите небе�ни мъдреци, � духовете "ап�ара", полубоговете "гандхарва" и "�иддха".
Яма получил вла�тта над Юга, където била �траната на предците. Там на кра� на зем�та, обвито в мъгли и тъма било неговото цар�тво. Път�т към Питаралока (�ветът на предците - "питара") �е охран�вал от двете чудовищни кучета Шарбара, родени от Сарама, кучето на Индра. Сумрачни, като дивата джунгла били владени�та на Яма и там намирали облегчение душите на добродетелните хора. Подвла�тен на Яма бил �ъщо и �дът, разположен дълбоко, под �едемте подземни �в�та. Там влачела водите �и кървавата, зловонна огнена река Валтарани. Там отивали душите на тези, които �а извършили тежки грехове, докато били живи. Слънцето, Луната, В�търът, Огън�т и Водата били �ъгледвачите на Яма и �видетел�твали за злоде�ни�та, извършени на зем�та. �о златни�т дворец на Яма, по�троен от изку�ни� боже�твен творец Вишвакарман бил великолепен и пълен � богат�тва. Там душите на праведните потъвали в и�тин�ко блажен�тво. Вамана, �лонът на Яма, охран�вал и поддържал Юга.
Западът принадлежал на Варуна, който обитавал великолепен б�л дворец, по�троен �ъщо от Вишвакарман на дъното на океана. Цели�т дворец бил заобиколен от възхитителни градини, чиито дървета били отрупани �ъ� �къпоценни камъни. Там пеели птици � невиждана кра�ота. Там никога не било �тудено или горещо. В цар�твото на Варуна отивали загиналите в битки а�ури. ��кога Яма ги отдал под вла�тта на бога на океана и оттогава умрелите а�ури отивали при Варуна, както хората - в цар�твото на Яма. Варуна �ъдел а�урите и ги наказвал за греховете им, както Яма - хората. �нджана, �лонът на Варуна, охран�вал и поддържал Запада.
Северът бил под вла�тта на Кубера - цар на царете, го�подар на богат�твата и повелител на "�кшите". Заобиколен от цветущи градини и китни горички �е издигал градът на Кубера. Там реките и езерата били пълни �ъ� златни лото�и и цели �та лебеди, а по бреговете им бродели диви �лонове, антилопи, биволи и в��какви животни. Владени�та на Кубера били препълнени �ъ� �ъкровища, охран�вани от �вирепте "�кши", злите демони "ракша�и" и полубоже�твените �ъще�тва "киннара�". Дворецът на Кубера, бил по�троен �ъщо от изку�ни� Вишвакарман и наподоб�вал б�л облак, излъчващ златно �и�ние и ��каш плувал във въздуха, над планините. Сарвабхаума, �лонът на Кубера, охран�вал и поддържал Севера.

О�вен Индра, Яма, Варуна и Кубера, Брахма определил пазители и на междинните �трани на �вета. Пазител на Севроизтока �танал Сома - богът на Луната. �егови�т �лон Супратика охран�вал и поддържал тази ча�т на �вета. Югоизтока владеел богът на �лънцето Сури�, а негови� �лон Кумуда охран�вал и поддържал владени�та му. Югозападът бил подвла�тен на �гни - богът на огън� и Югозапада бил охран�ван и поддържан от негови� �лон - Пундарика. Северозападът о�танал във владение на Ваю - богът на в�търа. Слонът му Пушпаданта охран�вал и поддържал владени�та му.
ахабхарата" (Mahabharata), опи�ваща великата война между потомците на Бхарата, както и "Рама�на" (Ramayana) - пове�твование за де�ни�та на Рама, �а безпорно най-великите паметници на древноиндий�ката епиче�ка поези�. Махабхарата, знаменити�т епо� на древна Инди�, бил �ъздаден между IV в.пр.Хр. и IV в.�л.Хр. В на�то�щи� �и вид, Махабхарата е огромен �борник (19 книги, �ъ�то�щи �е от над 100000 дву�тиши�), �ъдържащ епиче�ки пове�твовани�, ба�ни, притчи, диалози, бого�лов�ки раз�ъждени�, ко�могонни митове, генеалоги� и химни, обединени от типичните принципи на индий�ката литература. Предполага �е, че пове�твованието е възникнало при разцвета на първите цар�тва в долината на Ганг и �лед това �е е предавало у�тно, обогат�вайки �е � нови подробно�ти. Окончателни�т, канониче�ки вариант бил �ъ�тавен от брахман�ките жреци.

Махабхарата

��кога, в град Хащинапур управл�вал �лепи�т цар Дхритаращра от рода Бхарата. По мило�тта на бог Шива, жена му го дарила �ъ� �то могъщи �инове, чийто учител бил Дрона - изключителен май�тор на военното изку�тво и познавач на в�ички оръжи�. По-малки�т брат на цар� - Панда, умр�л много млад, о�тав�йки пет �ина, наричани Пандави: Юдхищхира, Бхима�ена, �рджуна и близнаците �акула и Сахадева. След �мъртта на баща им, те били възпитавани заедно �ъ� �иновете на цар Дхритаращра, наричани Каурави. Дрона обучил младежите в бойни умени� и в уречен ден, те демон�трирали наученото пред многочи�лена публика. Дълго не можело да �е излъчи победител от едини� или други� знатен род. �акра�, изл�зъл �рджуна, любимецът на Дрона. Той у�п�л да победи в�ички в ездата, в управлението на коле�ница и в �трелбата � лък. Хората го привет�твали възторжено, но Дурйодхан - най-големи�т от �иновете на Дхритаращра, бил преизпълнен �ъ� злоба и зави�т. Така възникнала враждата между потомците на Дхритаращра и Панда. �о Дурйодхан не �пр�л до тук. Той отишъл при цар� и на�то�л за изгонването на Пандавите от �траната, за да не завладе�т в бъдеще трона. Дхритаращра �е в�лушал в опа�ени�та на най-големи� �и �ин и изгонил �иновете на брат �и. Той у�п�л да ги убеди да отидат на празника на Шива в град Варанавата, където вече им бил у�троен капан - къща от �моли�то дърво, бамбук и �лама, в ко�то тр�бвало да живе�т. Брат�та веднага заподозр�ли, какво им �е готви, но решили да дей�тват � хитро�т. Те изкопали проход, през който напу�нали къщата, когато била запалена, за да бъдат унищожени, както предвиждал коварни� план. Докато брат�та Каурави �е правели на �ъкрушени от гибелта на братовчедите �и, оцелелите Пандави изб�гали на юг и преоблечени като �тран�тващи отшелници �е �крили в покрайнините на град Екачакра.

В това време Друпада, цар�т на цар�тво Панчала, об�вил, че ще ожени дъщер� �и Драупади, девойка � неземна кра�ота, за този, който излезе победител при �ъ�тезание в �трелба � лък. Предрешените като отшелници брат� Пандави �е отправили към м��тото на �ъ�тезанието. Там при�тигнали обаче и братовчедите им Каурави, предвождани от Дурйодхан. Съ�тезанието �печелил �рджуна, защото никой, о�вен него не у�п�л да опъне и�полин�ки� лък, из�трелвайки при това пет �трели едновременно. Така т� �танала жена на петимата брат� Пандави. О�таналите уча�тници в �ъ�тезанието били недоволни, че Друпада дал дъщер� �и на неизве�тен отшелник и започнали да го заплашват � мечовете �и, но �рджуна и Бхима�ена го защитили. Друпада, пожелал да узнае кои �а �лавните му защитници и �лед като чул и�тори�та им, �е зарадвал много на �род�ването �и � Пандавите, като им обещал да помогне за възвърщането на изгубеното цар�тво. Разбира �е, за това научили братовчедите им Каурави и Дурйодхан започнал да изми�л� различни планове за умъртв�ване на Пандавите. �о Бхшима, който бил �ъветник на Дхритаращра, Дрона и Ведура за�вили, че половината цар�тво принадлежи по право на Пандавите и �амо ако им бъде върнато, може да на�тъпи отново мир и �покой�твие. В това време, далече-далече в горите, Пандавите започнали да �тро�т нов град, наречен Индрапра�тха. Тук бил по�троен величе�твени� им дворец, � дължина пет хил�ди лакти, подобен на небе�ната обител на Индра. Те избрали за �вой цар Юдхищхира и зажив�ли в довол�тво и благополучие. Съкровищниците им били препълнени, на зем�та им �е възцарил мир и благоден�твие. Тогава Пандавите решили да извършат велико жертвоприношение и поканили много царе, както и роднините �и от Хащинапур. Виждайки чуде�ата в двореца на братовчедите �и и благоден�твието на жителте в �траната им, Дурйодхан �е изпълнил � черна зави�т. Разбирайки, че не би могъл да победи �ъ� �илата на оръжието, решил да �и по�лужи � хитро�т. Затова поканил Юдхищхира в нови� �и дворец, за да �е позабавл�ват играейки на зарове. Шакуни, чичото на Дурйодхан, умеел да мами в играта на зарове и започнал да печели залог �лед залог. Така Юдхищхира проиграл земите �и, пре�толни� град, заедно � жителите му, брат�та �и и накра� - �ами� �ебе �и. По�ледо заложил кра�ивата Драупади, но изгубил и този път. За да унижи още повече го�та �и, Дурйодхан изпратил Драупади да при�лужва на жените в двореца. В този миг обаче, �е чул вой на чакал и пи�ък на птица. Приемайки това за божие знамение, Дхритаращра упрекнал �ина �и и обещал на Драупади да изпълни в��ко нейно желание. Т� пои�кала �вобода за �ебе �и и Пандавите, защото била уверена, че ще �ъуме�т да �е �доби�т отново � богат�тво. След изве�тно време обаче, Дурйодхан изпратил пратеник до Юдхищхира �ъ� заповед да �е върне, за да поигра�т още веднаж на зарове. Този път залогът бил един - �емей�твото на този, който изгуби, тр�бвало да пре�тои в горите дванаде�ет години, а тринаде�етата година - на такова м��то, където никой не би ги познал. И този път Шакуни �печелил, а Пандавите �е отправили в изгнание.
Веднаж, когато вече изтичала дванаде�етата година, към огън� на Пандавите дотичал елен, грабнал жертвените им принадлежно�ти и изчезнал в гората. Един �лед друг, брат�та �е отправ�ли по �ледите му, но не �е завръщали. По�леден тръгнал Юдхищхира. Върв�л, докато �тигнал до брега на едно езеро, а там на брега, лежали мъртви брат�та му. В този миг �е разне�ъл гла� от небето, който казал, че брат�та му �а мъртви, защото взели вода от езерото въпреки, че не у�п�ли да отговор�т на трите въпро�а: "Кой кара �лънцето да изгр�ва?", "Кой го придружава в небе�ни� му път?" и "�а какво �и почива?" Юдхищхира отговорил така: "Велики�т бог Брахма кара �лънцето да �е издига над зем�та, а Дхарма, богът на закона, го кара да зал�зва. Боговете го �ъпровождат в небе�ни� му път. Слънцето �и почива на и�тината." Понеже отговорите били верни, мъртвите Пандави �е �ъживили, а гърмовни�т небе�ен гла� казал: "�з �ъм Дхарма - богът на закона и �праведливо�тта. И�ках да изпитам предано�тта ти. � �ега може да избереш наградата �и." Юдхищхира пои�кал където и да отидат, никой да не разпознае брат�та през по�ледната година. Веднага �лед това те �е отправили в града и един �лед друг, преоблечени като �кромни, незабележими �транници, �и намерили работа в двореца. Междувременно, докато пратениците на Дурйодхан кръ�то�вали �траната на длъж и шир, за да ги откри�т, �ъветът на Кауравите решил да нападнат цар�твото, в което �е укривали Пандавите и да при�во�т богат�твата му. След нахлуването на вой�ките, Пандавите, които живеели до тогава �кромно в двореца, �е притекли в помощ на цар�. �аше�твениците били прогонени, но Пандавите не били вече незабеллежими. Цар�т ги отрупал � цар�ки поче�ти и щедри дарове, а дъщер� �и оженил за �ина на �рджуна - �бхимана.
�о Кауравите не �е у�поко�вали. За пореден път цар Дхритаращра, уговар�н от мъдрите �и �ъветници, предложил на Пандавите да заживе�т в мир, но �иновете му, начело � Дурйодхан �е готвели за война и не и�кали да чуват за помирение. От �во� �трана Юдхищхира, опа��вайки �е от нови клопки и лъжливи обещани�, �е обърнал за помощ към могъщи� �и покровител Кришна. Кришна �е �ъгла�ил да помогне и потеглил към Хащинапур. Веднага щом при�тигнал в двореца на Дурйодхан, той казал: "Идвам, за да ви помир�. Сега мирът зави�и от на� двамата. Върни на Пандавите в�ичко, което им принадлежи по право, за да бъде мир. �ко не �ториш това, в домът ти ще връхлети безпощадна война. Какво ще по�тигнеш, когато изгубиш близките �и и погубиш в�ичко живо?" Дурйодхан обаче о�танал непреклонен и казал, че не ще от�тъпи и пед� зем�, нито зрънце злато, нито един роб. И завършил � думите: "�з и Пандавите не бихме могли да живеем заедно в този �в�т!" Докато разговар�ли, коварни�т Дурйодхан решил да вземе в плен Кришна и да го хвърли в тъмница, за да не помага на враговете му. �о Кришна разбрал злите му поми�ли и казал: "Сигурно �и ми�лиш, че �ъм �ам, �лаб и беззащитен? Ето, погледни!" В този миг до него �е по�вили в�ички боже�тва, полубогове, войните от неговото цар�тво и могъщите Пандави, държащи �трашни небе�ни оръжи�. От у�тата и очите на Кришна изригнал огън, зем�та �е разтър�ила, а от небето �е разне�ъл гръм. Придворните, го�тите и �ъюзниците на Дурйодхан закрили в ужа� очи и паднали на зем�та. След миг в�ичко изчезнало и �амо в далечината пробл��вала златната коле�ница на Кришна. Така изчезнала и по�ледната надежда за помирение. Войната била неизбежна. Виждайки това, майката на Пандавите - Кунти, изтичала на брега на Ганг, където �е молел Карна - най могъщи�т �ъюзник на Дурйодхан и Кауравите. Т� му признала, че е негова майка, а и�тин�ки�т му баща е �ами�т Сури� - богът на �лънцето. След като го родила, т� тайно го положила в една кошница и го пу�нала по течението на реката. Тъй като в�ъщно�т бил нейн �ин, значи Пандавите били негови брат� и т� го помолила �ъ� �ълзи в очите да �тане техен �ъюзник. Карна възразил, че не може да признае за �во� майка жена, ко�то го е о�тавила на произвола на �ъдбата и да предаде хората, които �а го възпитали и �а �е грижели за него. �о обещал да пощади в битката в�ичките й �инове, о�вен �рджуна, � когото щ�л да �е �ражава, докато едини�т убие други�.

В това време, Юдхищхира и Пандавите, по�ъвервани от Кришна, избрали за предводител на вой�ките �и Дхрищадюмна, �инът на Друпада. Скоро �лед това, в земите на Курукшетра започнала �трашната братоубий�твена война между потомците на Бхарата - Пандавите и Кауравите. Войната продължила цели тринаде�ет години. Пон�кога боговете позвол�вали на най-храбрите войни да �е възползват от боже�твените оръжи�, недо�тъпни за обикновените хора, а пон�кога даже �амите те вземали уча�тие в битките. В крайна �метка Пандавите победили враговете �и, но тази победа била тъжна и кървава. �а бойното поле бил заличен родът на Кауравите, но загинал и почти цели�т род на Пандавите. Триде�ет и ше�т години �лед кра� на битката, Юдхищхира от�тъпил трона на на�ледниците �и и Пандавите, заедно � Драупади, �е отправили към Хималаите в по�ледни� �и мирен поход. По път� умр�ла първо Драупади, а �лед това и четиримата брат�. Юдхищхира �е издигал в�е по-ви�око, �ъпроводен от в�рното �и куче. При бл��ъка на една мълни�, той вид�л Индра, който го поканил в коле�ницата �и, за да го отведе в небе�ата. �о Юдхищхира отказал, защото �м�тал, че тази че�т за�лужават преди в�ичко брат�та му и Драупади. Узнавайки, че те вече �а там, той �е качил в коле�ницата на Индра, но бил о�кърбен, когато вид�л, че на небето �а бившите му врагове. Тогава отишъл в ада, вид�л, че там �а неговите близки, подложени на изпитани� и пожелал да о�тане �т�х. В този миг небето �е про��нило и Юдхищхира �е озовал в�ред боговете и помирилите �е най-по�ле Пандави и Каурави. Така завършило по�ледното изпитание на праведни� цар. И�тин�ки�т владетел тр�бва да опознае ра� и ада, за да до�тигне вечното ща�тие.
Рама�на" (Ramayana) е знаменит древноиндий�ки епо�, �ъздаден между IV в.пр.Хр и II в.�л.Хр. от един поправил �е и помъдр�л крадец - легендарни� прорицател и поет Валмики. За разлика от "Махабхарата", "Рама�на" има по-�тройна композици� и плавно развитие на �южета. Поемата изобил�тва � подробни опи�ани� на природни картини, че�то добиващи �имволичен характер, множе�тво �тилни украшени�, �равнени�, поетиче�ки фигури и многозначителни изрази � двоен �ми�ъл. С течение на времето, "Рама�на" �танала любима поема на в�ички индийци. Много от �тиховете й те зна�т наизу�т, а в малките �елища �пециални разказвачи � преразказват пеейки на прехла�натите �лушатели.

[Kia Ekaya]

Рама�на

Жив�л н�кога в �йодхйа цар на име Дашаратха. Както Луната бле�ти в�ред звездите, така бле�т�л той в�ред мъдреците и �траната му благоден�твала. Един�твената му мъка била, че н�мал на�ледник. �акра� Дашаратха решил да направи богато жертвоприношение, на което �е �ъбрали в�ички богове. Тогава, в пламъците на жертвени� огън �е по�вил Вишну и подне�ъл на цар� чаша � боже�твена напитка, ко�то тр�бвало да изпи�т трите му жени. Следвайки �ъвета на боговете, царица Каушал� родила Рама, Кайкей� - Бхарата, а Сумитра - близнаците Лакшмана и Шатрухна. В�ички деца били прекра�ни, но Рама �танал любимец на баща �и и на народа. Той бил най-добър, както в учението, така и в бойните изку�тва и още в дет�твото �и разгонил глутница демони. Лакшмана бил предан на Рама и го �ледвал нав��къде като ��нка. Когато навършили ше�тнаде�ет години, брат�та по�етили двореца на Джанак. �еговата дъщер� - Сита, �е родила от една бразда, когато баща й орал зем�та. Джанак обещал да даде дъщер� �и Сита за жена на този, който �ъумее да огъне лъка на Шива и да му по�тави тетивата. �икой от многочи�лените кандидати не могъл даже да повдигне боже�твеното оръжие. �акра�, преди Рама да опита �илите �и, �е по�вил Равана - �трашни�т де�етоглав цар на демоните (ракши) и владетел на Ланка (Шри-Ланка - Цейлон). Той изправил лъка, огънал го � неимоверни у�или� и почти у�п�л да по�тави тетивата, но в по�ледни� момент т� �е изплъзнала от ръката му. Вбе�ен от неу�пеха �и, той захвърлил лъка и изчезнал в облаците. Тогава изл�зъл Рама, огънал вълшебни� лък, � поразителна лекота по�тавил тетивата и взел една �трела � намерение да � из�трел�. Опънал мощно тетивата и в този миг, не можейки да издържи напрежението, лъкът �е пречупил на две � оглушителен гръм. След като �печелил �ъ�тезанието, Рама �е оженил за Сита, а тримата му брат� - за другите цар�ки дъщери. След време, пре�тарели�т цар Дашаратха решил да преот�тъпи трона на Рама, но Кайкей� - майката на Бхарата и�кала нейни� �ин да �тане цар. Тъй като Дашаратха бил обвързан от дадено н�кога обещание, тр�бвало да изпълни желанието на жена �и, но н�мал �или да �ъобщи лошата ве�т на Рама. Тогава Кайкей� казала на принца, че цар ще бъде негови�т брат Бхарата, а той тр�бвало да напу�не двореца и да живее в горите четиринаде�ет години. Възмутени�т Лакшмана и�кал да защити брат �и �ъ� �илата на оръжието, но Рама приел �покойно вол�та на баща �и и започнал да �е прощава � роднините и жена �и. Сита обаче, решила да �подели �ъдбата на мъжа �и, а Лакшмана пожелал да им �лужи.

В гората, където Рама, Сита и Лакшмана започнали нови� �и живот, �е по�вила кра�авицата-демон Шупранадха, ко�то �е опитала да �ъблазни Рама. Когато Рама � отхвърлил, т� �е опитала да убие Сита, но Лакшмана отр�зъл но�а и ушите й, защото не желаел да убива жена. Отхвърлената Шупранадха поб�гнала, за да потър�и помощ и �е върнала � ц�ла арми�, набро�ваща 14000 демони, но Рама победил в�ичките, заедно � вожда им. Ве�тта за това до�тигнала до Равана, де�етоглави�, дваде�еторък цар на демоните, който �ед�л на златни� �и трон, бле�т�щ като огън. ��кога, като награда за а�кетизма �и, Равана бил възнаграден от Брахма � обещание, че н�ма да загине от ръката на бог или демон. В гордо�тта �и забравил за хората и Брахма предрекъл, че ще бъде убит точно от �мъртен човек. По заповед на Равана, демонът Марича �е отправил в гората да изкуши Сита, преобраз�вайки �е в златна антилопа. Рама убил демона, но преди да умре, той започнал да зове за помощ � гла�а на Рама. Обезпокоена, Сита изпратила Лакшмана да помогне на мъжа й. �о щом о�танала �ама, пред не� �е по�вил Равана и � отвлакъл �ъ� златната �и коле�ница на о�тров Ланка. Когато �е върнали и разбрали, че Сита е отвлечена, Рама и Лакшмана започнали да разпитват гор�ките обитатели. Понеже един�твено маймуните вид�ли как била отвлечена Сита, Рама �ключил �ъюз � техни� цар Сугрива и заедно започнали да тър��т отвлечената жена. Когато разбрали, че т� е затворена в двореца на Равана, Хануман - мъдри�т �ъветник на цар Сугрива, който бил �ин на бога на в�търа Ваю и на маймуна, �кочил от една много ви�ока �кала на брега и прелет�л до о�тров Ланка. �езабележим за �тражите, той намерил Сита и й предал по�ланието на Рама. След това й казал да �е качи на гърба му, за да � отведе при мъжа й, но до�тойната жена отказала, защото не и�кала да �е доко�ва до чужд мъж. �а разд�ла �амо помолила пратеника да каже на Рама, че го очаква, за да � о�вободи. Преди да потегли обратно, Хануман позволил на �тражите да го залов�т и да запал�т опашката му. След това �е от�кубнал от ръцете им и започнал да �кача от покрив на покрив, причин�вайки огромен пожар в града. Когато приключил � това, зага�ил гор�щата �и опашка в океана и �е върнал благополучно при Рама. След като �ъбрал огромна арми� от животни, Рама потеглил към Ланка. Докато арми�та �е придвижвала, в двореца на Равана �порели кой тр�бва да командва отбраната. Вибхишана - благородни�т брат на Равана, казал, че ще бъде по-добре да предадат веднага Сита � мир, вме�то да воюват, но гла�ът му не бил чут. Възмутен, той преминал на �траната на Рама. В това време животните по�троили през пролива мо�т от �кали и дървета и в мига, в който Рама приближил �тените на Ланка, зем�та �е разтър�ила, от небето рукнал кървав дъжд, а около �лънцето �е по�вил огнен кръг. Въпреки тези зловещи предзнаменовани�, Равана решил да воюва. Тогава маймуните, като лавина плъзнали по �тените на крепо�тта и об�ипвали отбран�ващите �е � камъни и дървета. След залеза на �лънцето обаче, �илата на демоните нара�тнала значително и те започнали да разкъ�ват нападащите ги � хил�ди. Индраджит - �инът на Равана �танал невидим и �крит зад облаците, започнал да пораз�ва нападателите. Така у�п�л да рани Рама и Лакшмана, но те били изцелени � вълшебни билки. Виждайки, че губи битката, Равана призовал на помощ �во� брат-великан Кумбхакарна, който у�п�л да разкъ�а и из�де огромно множе�тво маймуни, докато накра� Рама у�п�л да го убие. В това време Лакшмана убил Индраджит и то �ъв�ем навреме, защото той започнал да прина�� жертва, за да добие вълшебни �по�обно�ти. И ето, на�тъпило време за по�ледната битка - между Рама и Равана. Демонът, използвайки оръжие на Брахма, из�трел�л в противника �и хил�ди �трели � глави на лъвове и тигри. Рама му отвърнал �ъ� �трели, подобни на �лънцето, звездите и метеорите. В най-горещи� момент на битката, Индра изпратил на Рама коле�ницата �и. Стрелите на Равана �е превърщали в отровни змии, бълващи пламъци, а �трелите на Рама - в �то птици, поглъщащи змиите. Разгневени�т Рама по�ичал една �лед друга главите на Равана, но те изра�твали отново и отново. �акра�, той по�тавил в лъка �и �трелата на Брахма. В кра� й вме�то пера бушувал в�търът, а вме�то о�трие бле�тели �лънцето и огън�т. Пеейки ведиче�ки химни, Рама опънал тетивата и �трелата пронизала гърдите на Равана, �лед което �е върнала в колчана на геро�. В �ъщото време от небето �е по�ипал дъжд от цвет� и �е разне�ли търже�твени химни. Веднага �лед това потър�или Сита и � открили в градините на двореца. Рама обвинил жена �и, че е пребивавала в дома на чужд мъж и � отхвърлил от �ебе �и. Тогава Сита наредила да запал�т погребален огън и � молитви вл�зла в него, незави�имо, че боговете умол�вали Рама да � пощади. Сами�т бог на огън� - �гни, тр�бвало да � изне�е на ръце от пламъците и да � предаде пречи�тена на мъжа й.

При завръщането �и в �йодхйа, Рама бил привет�тван от Бхарата, който обул на брат �и златни �андали. Радо�тта била неимоверна. Радвали �е и боговете, и хората, и маймуните, които помогнали на Рама в тежката му борба � Равана. �ай-накра�, Рама заел полагащи� му �е по право пре�тол и царувал де�ет хил�ди години, а народът бил ща�тлив, защото владетел�т бил готов да из�луша в�еки, който идвал � молба при него. �о когато �е разбрало, че Сита очаква дете, народът бил възмутен, че цар�ки� род ще бъде продължен от потомците на жена, опетнила �ебе �и, пребивавайки в дома на чужд мъж. По вол�та на подданиците, Рама запов�дал на Сита да �е отправи в изгнание и да не �е връща повече. След дълго �китане в горите, т� била приета от прорицател� Валмики. Там, в негови� дом, т� родила близнаците Куша и Лава. Валмики запи�ал ц�лата и�тори� на Рама и �лед това � разказвал на момчетата. След време, Куша и Лава при�тигнали в �толицата, за да при�ъ�тват на гол�м празник. В�ички при�ъ�тващи на празника били поразени от изключителната прилика на брат�та � Рама, както и от пе�ента, ко�то пеели, в ко�то �е разказвало за живота на цар�. Рама веднага �е до�етил, кои �а те в�ъщно�т и изпратил да доведат Сита, за да �е увери още веднаж в невинно�тта й. В потвърждение на думите, изречени от Сита, от зем�та �е по�вил трон, на който �ед�ла богин�та на зем�та, обкръжена от змии. Богин�та хванала Сита за ръка и заедно � не� изчезнала под зем�та, а боговете зап�ли химн, възхвал�ващ в�рната �ъпруга. От този момент �ърцето на Рама не намирало покой. Раздавайки обилни дарове, в течение на �ледващите хил�да години той �е молел пред златната �тау� на Сита. Тогава пред него �е по�вил богът на �мъртта и му предложил да избере дали да о�тане в�ред хората или да �е възне�е на небето, където за него вече било приготвено м��то. Рама пожелал да �е отправи към небето. Той преот�тъпил короната на �иновете �и и заедно � брат�та �и и верните му маймуни нагазил в �вещенната река Сарайу. Преминавайки на отвъдни� бр�г, в�ички попаднали в �вета на боговете, където Рама бил по�рещнат � радо�т от �ами� Брахма, а в�ички животни �е преобразили в боже�тва, каквито били в предишните �и въплъщени�

[B-L-O-T]

Изц�ло изчерпателна информаци� от в�екъде погледнато и много полезна за мен . . .
_________________

http://www.youtube.com/watch?v=1W0G04hZXy8&feature=channel_page